Гор Видал - Сътворението

На вид Мегабиз бе гигант — предполагам, че не се е променил. Този човек притежава способността да оцелява. Неотдавна, по време на един царски лов, спаси живота на Великия цар Артаксеркс. За нещастие никой поданик няма право да убие животно, преди Великият цар да е убил първата си плячка. Макар да бе благодарен на Мегабиз, задето му е спасил живота, Артаксеркс се разгневи поради нарушаването на древния обичай. Мегабиз бе осъден на смърт. Но Амистида се съюзи с царицата-майка Аместрида и двете заедно успяха да убедят Великия цар да изпрати Мегабиз в изгнание. Говори се, че сега е прокажен. Но тогава, когато за пръв път се срещнахме под зоркия поглед на Лаида, всичко това все още предстоеше да се случи.

Започна обичайното, което ще рече безкрайно, обсъждане на гръцките дела. Забелязах, че Мегабиз не иска да се обвързва. Забелязах още, че постоянно гледа към мен, като че ли очаква някакъв сигнал. Накрая, когато гърците започнаха да се напиват, му направих знак да дойде с мен в работната ми стая, която е точно до трапезарията. Когато излизахме, Лаида ми отправи яростен поглед — в собствената ми къща!

— Интересувам се от изтока — каза Мегабиз.

Излишно е да споменавам, че дори и лидийският оркестър не би погалил слуха ми така, както това единствено изречение.

Цял час говорихме за Индия и за Китай. Разговора, който не бе съдено да водя с Ксеркс, проведох с неговия генерал. За Мегабиз нямаше съмнение къде е бъдещето на Персия.

— В момента няма пари, разбира се. — Но гигантската глава кимаше утвърдително, вместо да се поклаща отрицателно. — Ще минат няколко години, преди да можем да подготвим нападението.

— Но ти искаш това да стане, нали?

— Не по-малко от теб.

Спогледахме се. После си стиснахме ръцете. Бяхме съюзници. В съседната стая гърците пееха милетски любовни песни.

— Какво мислиш за Павзаний? — попитах.

— Какво може да мисли човек за миналогодишния спасител на Гърция, който днес предлага да ни я продаде срещу царска жена и копринена роба. Той е като облак — днес е тук, утре го няма.

— А когато облакът отмине…

— Ще прекосим Инд.

— Дарий мечтаеше за крави.

— Тогава ние с теб ще съберем стадата за сина му — отвърна Мегабиз.

Но за нещастие на Персия Ксеркс предпочиташе да събира стада от жени. Освен това колкото повече остаря-ваше, толкова повече се усилваше желанието му за онова, което не можеше или не трябваше да притежава. И докато с Мегабиз разпалено обсъждахме източната политика, Ксеркс вече се бе влюбил в новата жена на сина си. Като не успя да прелъсти майката, сега бе решил да съблазни дъщерята.

Тъй като Аместрида — сегашната царица-майка — отдавна има огромно влияние в персийския двор, би трябвало да се опитам да поправя невярната представа за нея, която преобладава в гръцкия свят. Подобно на своята предшественица царица Атоса, Аместрида активно се занимава с политика. Като дъщеря на Отан тя има свои лични доходи, което означава, че не е финансово зависима от Великия цар. Всъщност подозирам, че в някои случаи дори е точно обратното. Макар Аместрида да приема мъже така, сякаш самата тя е мъж, около нея никога не е имало и най-малък намек за скандал — с мъж. Евнусите са друг въпрос. Във всеки случай поради страхопочитанието, което вдъхва, Аместрида не предразполага към любовни връзки. И тя като Атоса от самото начало се беше посветила на синовете си. И тя като Атоса успя да принуди Великия цар против волята си да даде на сина й титлата престолонаследник. Изглежда, че като правило всички царе по света неохотно посочват наследника си по редица причини, които са съвсем обясними, макар и не всякога разумни.

В Суза Аместрида заема така наречената трета къща на харема. При разширяването на двореца Ксеркс значително уголеми и покоите на царицата. Ето защо днес тя разполага със своя собствена канцелария, както и е множество апартаменти за придворните си дами, евнусите си и така нататък. В персийския двор царицата-майка по традиция стои по-високо от царицата-съпруга. Когато Ксеркс стана Велик цар, по правило третата къща трябваше да остане под контрола на майка му. Но Атоса предпочете старите си покои.

— Няма значение къде ще живея — каза и ми се усмихна лукаво. — Важното е да съм жива. Преотстъпвам третата къща на Аместрида.

Колкото и да е чудно, двете жени бяха в отлични отношения. Аместрида никога не забрави факта, че именно Атоса я бе направила царица, а за разлика от повечето хора Аместрида не намразва онези, които са й помогнали. Освен това съзнаваше, че старата царица все още владее канцеларията. Говори се, че нито един сатрап не е бил назначен без одобрението на Атоса. До голяма степен от нея зависеше и кой командир в коя сатрапия да бъде изпратен, за да надзирава местната администрация. Подборът на сатрапите, които са относително независими, както и на съответствуващите им командири от армията, които са пряко подчинени на Великия цар, е тънко изкуство. Една грешка — и ето ти гражданска война!