Гор Видал - Сътворението

Аместрида беше достатъчно умна да не поиска истинската виновница, принцесата. Момичето имаше царска кръв. Майката нямаше. Но Аместрида и без това беше убедена, че именно майката е виновна за връзката на Ксеркс със снаха му.

Ксеркс повикал Мазист и го помолил да се разведе с жена си. Дори му предложил една от собствените си дъщери в замяна. Мазист нямал представа какво се е случило, затова отговорил, че би било нелепо да остави жена си, която освен това е и майка на вече големите му деца.

Ксеркс се вбесил и братята се скарали. На излизане Мазист извикал:

— Господарю, ти още не си ме убил!

Мазист заварил жена си вкъщи. Още била жива. Но гърдите й били отрязани, езикът й изтръгнат, а очите избодени. Мазист и синовете му избягаха в Бактрия, където вдигнаха въстание. За няколко месеца Бактрия бе умиротворена, а Мазист и цялото му семейство — наказани със смърт.

Малцина знаят, че Ксеркс никога не проговори на Аместрида, нито пък стъпи в третата къща на харема. Но колкото и да е чудно, това изобщо не се отрази върху властта на царицата. Тя продължи да се занимава с политика. Продължи и продължава да управлява Персия. И което е още по-чудно, скоро бе в отлични отношения с принцесата. Но Аместрида бе способна да очарова всекиго, особено тримата си синове. А най-мила и най-необходима бе за втория от синовете си, сегашния ни Велик цар Артаксеркс. Общо взето, Атоса добре бе избрала приемницата си.

Следващите десетина години бяха най-щастливите в живота ми. Вярно, че бях човек на средна възраст. Вярно, че приятелят ми Ксеркс се бе оттеглил от света. И все пак споменът ми за онова време е прекрасен. Нямаше никакви по-значителни войни и животът в двора бе по-приятен от всякога. Никога преди или след това жените от харема не са се радвали на такава свобода. Онези, които искаха да имат любовници, не срещаха особени затруднения. Мисля, че по своеобразен начин Ксеркс се забавляваше с интригите. Несъмнено проявяваше благосклонност, стига дамите да не се държат предизвикателно.

Само царица Аместрида бе извън всяко подозрение. Искам да кажа, че нито веднъж не влезе в любовна връзка е мъж. Беше твърде умна, за да даде на Ксеркс основание да приложи арийския закон. Но затова пък имаше трайна и много дискретна връзка с евнуха Аспамитър.

Дъщеря й Амитида не проявяваше благоразумието на майка си. Амитида сменяше любовниците си, което вбесяваше мъжа й Мегабиз. Говори се, че когато се оплакал на Ксеркс, той отговорил: „Дъщеря ни е свободна да прави каквото й харесва.“

Твърди се, че тогава Мегабиз попитал: „И ако й харесва да нарушава нашите най-древни закони, ще и позволиш ли?“, а Ксеркс отвърнал: „Тя е Ахеменидка и затова е невъзможно да наруши нашите закони.“

Сега, като отправям поглед назад, разбирам, че ако не този разговор, то някой много подобен на него е ознаменувал началото на края. Престолонаследникът Дарий мразеше Ксеркс, задето бе прелъстил жена му. Мегабиз бе гневен, че Амитида му изневерява с одобрението на баща си. Освен това няколко години по-рано член на царското семейство бе прелъстил девствената внучка на Мегабиз. В този случай Ксеркс не се поколеба и веднага заповяда да набият на кол прелъстителя. Но харемът се застъпи за виновника — един мъж на име Сатасп. За да угоди на благородните дами, Ксеркс изпрати Сатасп да обиколи Африка по море, нещо, което и до днес само финикийците твърдят, че са направили. Година-две Сатасп се спотайваше някъде из Северна Африка. После се върна в Суза и заяви, че е обиколил целия континент. Никой не му повярва. Екзекутираха го.

Но Мегабиз никак не бе доволен. Той бе искал да отмъсти навремето, а не две години по-късно. Преди всичко недоволна бе и самата царица. И именно Аместрида накрая направи така, че Страшната царска слава да премине у сина й.

През лятото на двадесет и първата година от царуването на Ксеркс бях в Троадите с Лаида. Ксеркс бе подарил на Демарат доста голямо имение там и сега бившият спартански цар бе по-скоро персийски коневъд, отколкото гръцки конспиратор — тази промяна бе, общо взето, за добро. Демарат и Лаида живееха като мъж и жена, но тя отказваше да се омъжи за него. Твърде много държеше на свободата си. Освен това не желаеше да дели значителното състояние, което бе натрупала през годините чрез приятелството си с Атоса.

— Мога да ходя където си искам — често повтаряше тя, а несъмнено продължава да го повтаря и днес, ако е още жива на остров Тасос.