Гор Видал - Сътворението

Здесь есть возможность читать онлайн «Гор Видал - Сътворението» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1989, Издательство: Народна култура, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сътворението: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сътворението»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

"Сътворението" е книга за загадките на Битието, разгадани от Перикъл, Демокрит, Дарий, Ксеркс, Буда, Конфуций... Вечните въпроси за природата на човека и за условията на неговото съществуване налагат неизбежно едно сравнение между духовното, социалното и политическото развитие на древните общества и на нашата съвременност. Това сравнение постоянно ни напомня факта, че физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително колкото и еднообразието на човешката природа.

Сътворението — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сътворението», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

3.

Ксеркс бе много по-опечален от смъртта на Атоса, отколкото очаквах.

— Тя бе последната ни връзка с началото.

Седеше в позлатената си каляска. Като царски приятел аз яздех до него. Пред нас се открояваха пурпурните планини, които бележат границите на свещена Пасаргада.

— Докато бе жива тя, не ни заплашваше опасност.

— Каква опасност, Господарю?

— Тя притежаваше сила. — Ксеркс направи някакъв магически знак. Престорих се, че не забелязвам. — Докато беше жива, можеше да отблъсква проклятието. Сега е мъртва…

— Премъдрият господ ще съди всеки от нас, когато му дойде времето.

Но моето упование в милосърдието и мъдростта на Премъдрия господ не подействува на Ксеркс. Колкото повече старееше, толкова повече се връщаше към дя-волопоклонничеството. Дори премести Атосината статуя на Анахита в своята спалня, където до златния чинар тя беше съвсем не на място. В последна сметка не оправдах надеждите на Хистасп. Така и не успях да спечеля Ксеркс за Истината.

Току-що пресметнах, че в деня на смъртта си Атоса е била седемдесетгодишна. Това донякъде ме учудва, защото тя винаги се държеше, като че ли е присъствувала на сътворението на света. С годините Атоса сякаш не толкова се състари, колкото изсъхна, като лист папирус на слънцето — лист, на който бе записана по-голямата част от историята на Персийската империя.

Смъртта на Атоса помрачи новогодишните тържества, Ксеркс бе потиснат. Царица Аместрида се бе затворила в себе си. Мазист изглеждаше неспокоен. Престолонаследникът гледаше заплашително всички наоколо си. Според Лаида само принцесата бе доволна. Лаида често посещаваше втората и първата къща на харема и с известно учудване ми съобщи, че момичето е обект на всеобща завист. То бе колкото хубаво, толкова и глупаво. Поради глупостта си направи фатална грешка. Ето какво направи: Аместрида бе изтъкала собственоръчно една роба за Ксеркс. Момичето харесало робата и помолило Ксеркс да му я подари. Като последен глупак той сторил това. Принцесата облякла робата при едно посещение в третата къща на харема. Аместрида я приела благосклонно, дори нежно. Престорила се, че не е познала добре известната й дреха. Тук трябва да отбележа, че никога не може да се разбере какво мисли или чувствува Аместрида. Състрадателна усмивка може да предхожда незабавна екзекуция, а намръщеното й лице може да е признак, че съкровеното ти желание ще се сбъдне. Но от никого не се изискваше прекалена мъдрост, за да знае, че рано или късно Аместрида ще отмъсти за обидата.

Тази година новогодишните тържества в Персепол бяха по-великолепни от друг път. В една дълга процесия самият аз водех празната колесница, в която, ако така е пожелал, седи Премъдрият господ. Макар голямата зала със стоте колони да бе все още недовършена, Ксеркс даде прием там и сатрапите от всички краища на империята, заедно с благородниците, държавните служители, родовите вождове му засвидетелствуваха почитта си, като всеки му поднесе цвете.

По-късно в тесен кръг, сред близки приятели и роднини, Великият цар си помаза главата според обичая. Това е случаят, в който присъствуващите имат право да го помолят каквото искат, а той е длъжен да изпълни желанието им. Излишно е да споменавам, че молбите рядко са нескромни. В края на краищата човек си остава роб на Великия цар.

През тази злокобна година церемонията около показването протече както обикновено. Винаги се случва нещо комично, когато царските приятели се съберат на едно място. Този път забавната част бе изпълнена от Демарат. Беше пиян и изобщо не мереше приказките си — да не говорим за дързостта му. Поиска от Великия цар правото да влиза в Сарди с особени почести и царска корона на главата, тъй като завинаги си оставал спартански цар.

За миг Ксеркс се слиса от това нахалство, което при всеки друг случай би се смятало за углавно престъпление. За щастие Мегабиз спаси положението, като отбеляза:

— Демарат няма глава, на какво ще сложи тази корона!

Всички се разсмяха и напрежението спадна.

Ксеркс обходи приятелите си и изпълни желанията им, в които нямаше нищо необикновено за подобен случай. Всички бяха доволни. После той се оттегли в харема. Между другото, когато ни напусна, бе съвсем трезвен.

Лаида беше в харема и ми разказа какво се е случило там:

— Царица Аместрида мило се усмихваше. Целуна ръцете на царя. После му прошепна нещо на ухото, сякаш бяха любовни слова. Той изпадна в ужас. Извика: „Не!“ А тя отвърна „Да“ с нежния си детски глас. Двамата излязоха от стаята. Какво са говорили или направили, никой не знае. Но когато се върнаха, Ксеркс беше блед като платно, а Аместрида се усмихваше. Бе поискала от Ксеркс жената на Мазист и той бе принуден да изпълни желанието й.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сътворението»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сътворението» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сътворението»

Обсуждение, отзывы о книге «Сътворението» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x