Гор Видал - Сътворението

Лаида се бе настанила в моята част на къщата и преместването й в женските покои бе придружено от многобройни и недостойни оплаквания. Макар все пак да беше доволна, че ме вижда жив, Лаида изрази доста сдържано майчината си радост.

— Откъде да знаем? — повтаряше тя и гледаше тъжно как изнасят скриновете и диваните от моята стая, за да ги преместят в доста тесните женски покои. — И без това според закона, ако три години няма вест от теб, смята се, че си мъртъв.

Лаида почти не се бе променила. Беше понапълняла и това придаваше по-мек и младолик израз на лицето й, което навремето с напредването на възрастта бе започнало да изглежда твърде строго и решително.

— Очаквах гости тази вечер.

Това бе на другия ден след последните сватбени церемонии.

— Нищо не ти пречи да ги приемеш — отвърнах аз любезно. Бяхме по-скоро като стари познати, отколкото като майка и син. — Да дойда ли и аз?

— Ако обещаеш, че няма да се държиш предизвикателно — каза Лаида с известен страх в гласа.

— Значи гърци. — Това е то, помислих си аз, хората до края на живота си остават едни и същи. — Да не би все още да заговорничиш?

— Повече от всякога — отвърна Лаида с високо вдигната глава, като несъмнено мислеше за приликата си е богиня Атина. — Дошъл е дългоочакваният за всички ни миг. Никога не сме имали по-добри изгледи за успех.

— По-добри? Да, разбира се! Всъщност прекрасни! — Не можах да сдържа негодуванието си. — Изгубихме два от шестте корпуса на армията, половината флота и хазната е празна. И какво те кара да мислиш, че нашите, персийските, изгледи никога не са били по-добри?

Получих отговор. И то подробен. Първо от Лаида. А вечерта — от Демарат. Той все още бе красив мъж, макар годините да си бяха казали думата. Вече явно се чувствуваше удобно в персийски дрехи и въпреки че краката му бяха скрити в прилични персийски обувки, допусках, че се е научил да се мие. Сред гръцките емигранти, поканени на вечеря, имаше един красив младеж на име Аполонид. Ксеркс го бе харесал. Не, Демокрите, не заради красотата му, а заради способностите му като лекар. Излишно е да споменавам, че благодарение на тази му външност не го допускаха да се доближи до харема. Обикновено лекарите са единствените мъже, които имат достъп до тази част на двореца, но е задължително да са или много стари, като Демокед, или много грозни. А най-добре и двете. Евнусите не изпускат лекарите от очи, но всички бяха единодушни, че няма нужда да се предизвиква съдбата с мъже като Аполонид.

— Братовчед ми Павзаний вече показа искрените са намерения. Върна петима от славните роднини на Великия цар.

Демарат бе усвоил един цветист и доста отблъскващ персийски говор. Всъщност сега се държеше повече като персиец, отколкото като спартанец и не бях сигурен дали не предпочитам старата му недодялана персона. Спартанците не са свикнали нито на разкош, нито на относителна свобода. Когато тези две неща се съчетаят, както е в персийския двор, спартанецът се покварява.

— Но спартанците несъмнено няма да разрешат на Павзаний да сключи съюз с нас.

От самото начало бях сигурен, че Павзаний е обречен. Беше нагъл. И алчен. И глупав. Такива качества обикновено привличат вниманието на онези палави богини, които гърците с безпокойство наричат „Благите“. Става дума за фурните.

— Не познаваш Спарта — отвърна с ведро снизхож-дение бившият спартански цар. — Павзаний е регент. Може да прави каквото си иска, защото ефорите[1] са му в джоба. А те са му сигурни в джоба, докато пълни джобовете им със злато. О, той ще стане господар на цяла Гърция. От името на Великия цар, разбира се.

[1] Колегия от петима „надзорници“, избирана всяка година от народа, за да контролира дейността на царете. Ефорите имали решаваща роля в спартанската държава. — Б. пр.

Лаида беше възбудена. Нищо не предизвиква такъв младежки блясък в очите й, както един гръцки заговор. На тема гръцка политика тя е направо умопомрачена.

След вечерята конспираторите имаха височайше посещение. Познавах бегло Мегабиз от младини. Беше син на Зопир, осакатения вавилонски сатрап, когото с Ксеркс успяхме да избегнем при първото си пътуване до Вавилон. През годините, които прекарах на изток, Мегабиз така се бе отличил във военното поприще, че Ксеркс му бе дал дъщеря си Амистида за жена. Между другото Мегабиз имаше син от по-ранен брак, наречен на дядо си Зопир — същият този Зопир, който неотдавна дойде в Атина, за да създава неприятности на родината си. Вярно е, че младежът има основание да бъде озлобен към нашата царска фамилия, но това не е причина да се държи като грък.