Гор Видал - Сътворението

— Жената на Мазист. Неговият половин брат. Ксеркс я видял при Аместрида. В харема. В Сарди. Случайност, разбира се. Жените си говорят. Ксеркс се появява нена-дейно. Вижда жената на брат си. Влюбва се в нея. Изпраща й бележки. Подаръци. Всички знаят. Много срамно.

— А тя отвърнала ли на чувствата му?

— Не. Тя е хитра жена. И грозна. Не разбирам за какво толкова я иска Ксеркс. Само да създава неприятности. Е, успя. Аместрида е вбесена. Мазист е ужасен. Дамата е коварна. Има красива дъщеря на тринадесет години. Ксеркс уреди момичето да се омъжи за престолонаследника. Мисли, че щом това стане, майчината благодарност ще е толкова безгранична, че самата тя ще му се отдаде. Кир Спитама, синът ми ще загуби трона си! — Атоса се повдигна на леглото. Усилието й причини силна болка. Но волята й бе по-силна. — Ще ни погуби всички. Мазист е син на Дарий. Сатрап на Бактрия. Обичат го! Ксеркс ще го принуди да вдигне въстание.

— Какво може да се направи?

— Не знам. — Атоса затвори очи. Меката светлина от лампата, изглежда, дразнеше очите й. — Вече рядко идва при мен. Знае, че не одобрявам начина, по който живее. Знае също, че скоро ще заема каменното ложе в свещена Пасаргада. Затова може и да не ми се обръща внимание. — Атоса отвори очи и ме изгледа замислено. — Може би ти ще успееш да говориш с него. Моля се на богинята да те послуша. Ако трябва, ще се помоля и на Премъдрия господ — добави тя. — Но се приготви за изненади. Ксеркс не е същият човек, когото познаваш. Не е синът, когото родих.

Външно Ксеркс малко се бе променил. Беше понапълнял от пиенето и брадата му бе боядисана в същия риж цвят, който бръснарят преди използуваше за брадата на Дарий. Иначе се държеше към мен точно както в детските ни години.

Трябва да отбележа, че пристигането на двора в Сарди бе като нахлуване на неприятелска армия. Харемът бе толкова огромен, че северозападният път на сто мили бе задръстен от фургони, пълни с покъщнина, сандъци със злато и сребро и, разбира се, с жените, евнусите и до-машните роби. Лаида, която неизменно пътуваше с верните си гърци — веднъж и те да са верни някому, — пристигна измежду последните.

Скоро след като дойде, Великият цар даде първата си аудиенция. Когато церемониалмайсторите ме поведоха към него, зяпна от учудване. После вдигна златния скиптър за поздрав и изрази удоволствието си от успешното приключване на мисията ми. Още същата вечер изпрати да ме повикат в спалнята му.

Толкова години бях живял в двора, но никога не бях виждал легендарната спалня на Великите царе. И като никога легендата и действителността съвпадаха. Един век по-рано самоският златар Теодор бе изваял от чисто злато клонеста лоза, която се виеше около и над леглото и сякаш раждаше не грозде, а скъпоценни камъни. Прочутият златен чинар се намира срещу леглото. Дървото е по-ниско от човешки ръст, поради което е малко разочароващо. Толкова много сме слушали, че човек може да застане под короната му. До леглото, на подставка от слонова кост, имаше огромен златен съд за благовонна вода.

Ксеркс се бе излегнал на леглото. До него на масичката бяха наредени съдове с хелбонско вино. И две златни чаши. Започнах да правя поклона, а Ксеркс рече:

— Стани. Ела при мен. Искам да те видя.

Прегърна ме нежно с лявата си ръка, а с дясната наливаше чашите.

— Не съм мислил, че ще те видя пак. Седни. На леглото. Забрави етикета. Никой не може да ни види тук освен шпионите на Аместрида. Те се взират в нас през дупки в стената. Веднъж месечно заповядвам да запушат дупките. Веднъж месечно тя нарежда да ги отпушат отново. Иска да знае с кого съм в леглото. Този път ще се озадачи!

Ксеркс се захили. Въпреки торбичките под очите изглеждаше по-млад от годините си и в добро здраве, като се изключи лекото треперене на ръцете; изглеждаше далеч по-млад от мен.

— Трябва да използуваш моя бръснар — заяви той, след като внимателно ме огледа. — Боядисай си косата. Всички знаят, че сме връстници. Поставяш ме в глупаво положение, като се разхождаш насам-натам с тази бяла коса.

Пихме. Говорихме за миналото. За Мардоний.

— О, спечелихме такава голяма победа! Цяла Гърция беше наша, с изключение на Пелопонес. Почакай, казах му, преди да замина. Спартанците или ще се предадат, или ще дойдат в Атика. Тогава ще можеш да ги подкупиш. Или пък да разбиеш войските им. Което той и направи. Победители при Платея бяхме ние! Но на Мардоний това не му стигаше. Не. Искаше да бъде световен герой. Стана безразсъден. И го убиха. Те винаги успяват. — Не разбирах какво има предвид. — А ние изгубихме единствения си шанс да разбием спартанската армия. И после тази история при нос Микале… — Гласът му прозвуча глухо.