Гор Видал - Сътворението

Въпреки предупреждението на Артемизия Ксеркс дал заповед за нападение. Една трета от персийската флота била унищожена поради предателството или некадърността на няколко финикийски капитани. Когато Ксеркс справедливо наказал тези офицери, останалите финикийски и египетски командири дезертирали и Персия се оказала с половин флота. Но по суша надмощието ни било пълно и Атика била завладяна. Въпреки това двулич-вият Темистокъл получил признание от всички гърци за извоюването на една голяма морска победа. Делото, което започнало като предателство, завършило като така нареченото „спасение“ на Гърция.

Ксеркс не обвинил Темистокъл за разгрома. И защо да го обвинява? Не гърците победили, а персите изгубили поради предателството на своите капитани. Тогава Темистокъл предупредил Ксеркс, че челен отряд на атинската флота е отплавал за Хелеспонт със заповед да разруши моста между Европа и Азия. Ксеркс незабавно се отправил по суша към Византион, за да защити моста. По пътя пренощувал при дядо ми в Абдера — голяма чест, както и източник на безкрайни политически неприятности за семейството на Лаида. И до днес ги наричат „мидопоклонници“.

Ксеркс оставил в Гърция един армейски корпус под командуването на Мардоний. Втори армейски корпус пазел дългия сухоземен път от Атика до Хелеспонт. Трети корпус поддържал реда в йонийските градове.

Тъй като Мардоний все още владеел вътрешността на Гърция, всички гръцки водачи, които били против атинското управление, отишли в щаба му в Тива. Антиперсийски настроените гърци съвсем се отчаяли. Независимо от това Мардоний повторно опожарил Атина, за да даде урок на консервативната партия. От всички атиняни само те отказали да признаят Ксеркс за свой господар. Деморализираните консерватори продължили да молят Спарта за помощ, но помощ не идвала. Спартанците по традиция са ненадеждни съюзници. А в този случай по-същественото може би било, че спартанските водачи обикновено са платени персийски агенти.

Известно време всички смятали, че Мардоний е успял в мисията си. После спартанският регент Павзаний, обхванат от алчност, неочаквано открил, че луната е в благоприятно положение, и повел спартанската армия към Атика, а от Мардоний поискал да му подари сандък злато, при получаването на който щял да се оттегли. Но Мардоний жадувал за пълна победа над Спарта и съюзниците й. Не платил златото. Той също бил алчен — за слава. Като позволил на най-силната си страст — сребролюбието — да отстъпи пред славолюбието, той се самоунищожил. Човек никога не бива да изневерява на природата си.

Мардоний нападнал спартанската армия. Разгромил я. Спартанците се опитали да избягат, но открили, че пътят за отстъпление към Пелопонес е преграден от нашите войски и че всичките им хранителни припаси са станали плячка на неприятеля.

Мардоний изпълнил желанието си. Гърция била негова. Но му се искало да направи един последен победоносен жест. Яхнал бял кон и повел последната атака срещу останките от спартанската армия. В ръкопашния бой белият кон бил убит, а Мардоний — хвърлен на земята. И преди да се вдигне на крака — на сакат човек това отнема време, — един грък разбил главата му с камък. Така загинал моят приятел Мардоний, който мечтаеше за господство над морето и всички острови, който искаше да бъде господар на всички гърци. Умрял мигновено и с вярата, че е осъществил мечтата си и Гърция е негова. Доста загадъчно е, че тялото му така и не се намери. Синът му похарчи цяло състояние да търси години наред костите на баща си.

На бойното поле в Платея предателят Павзаний бил обявен за спасител на цяла Гърция. В същото време избухнало въстанието в Йония и корпусът на Мардоний, командуван от Артабаз, бил принуден да се завърне в Азия, където на нос Микале голяма част от персийската флота била унищожена. Два корпуса от персийската войска също претърпели поражение. Каква ирония на съдбата. Съюзените гърци не успели да извоюват решаващата бойна победа на собствена земя, в Европа, а това неочаквано станало на по-малко от сто мили западно от седалището на Великия цар и двора му в Сарди.

С изумление слушах разказа на помощник-управителя за всички сполетели Персия нещастия.

— Ето защо Великият цар няма да дойде в Суза преди началото на лятото, когато ще се жени синът му Дарий — добави накрая евнухът.

— Най-сетне свършиха Гръцките войни — казах аз.

Какво повече можех да кажа? Мардоний бе мъртъв.