Гор Видал - Сътворението

— О, аз знам колко голям е моят свят — каза той — и колко малко време имам, за да посетя всичките си народи. Но трябва да се постарая. Дължа това на… небето!

Доста бързо схвана китайската религиозно-политическа система. Бе напълно очарован от идеята, че хегемонията всъщност осигурява пълномощието. И тъй като бе убеден, че вече притежава първото, сега бе готов да получи второто.

— Това ще стане веднага щом направя няколко пътешествия, за да видя жълтокожите си народи, както и синеоките си народи. Представи си само, че притежавам милиони хора с очи като на внуците ми! Очарователни момчета, между другото! Дори само заради тях сме ти длъжници, Дарий!

По-късно, по време на преизобилния и очевидно безкраен обед, дойдоха лоши вести. Армията на Аванти бе влязла в Магадха. Варшакара беше много мрачен. Аджаташатру изглеждаше отегчен.

— Ах, този зъл, зъл човек! Какъв лош цар! Сега ще трябва да го убиваме. Много скоро. Мили мой!

Царят ме целуна по лицето, сякаш облизваше чиния. После ме бутна толкова силно, че паднах от дивана.

— Отиди при очарователната си жена. Чакай ни в Шравасти. Ще се върнем в двореца, преди да са започнали дъждовете. Дотогава ще сме превърнали царство Аванти в пустиня. Кълна ти се. Аз съм богът на земята. Равен на Брахма. Аз съм световният монарх. Сърдечни поздрави на… на… ъъ… дъщеря ми. — Беше забравил името на Амбалика. — Целуни вместо мен двете очарователни синеоки момчета. Виждаш ли какъв любещ дядо съм аз! Отивай си.

Последната ми среща с Амбалика бе неочаквано ведра. Седяхме един до друг на люлката в центъра на вътрешния двор — едно от малкото места в къщата на принц Джета, където не можеха да ни подслушват. Казах й, че съм видял царя.

— Тръгва на война с Аванти!

— Победата няма да е лесна — отговори Амбалика.

— Мислиш ли, че войната може да продължи повече от един сезон?

— Може да продължи години, като тази досадна история с упоритите личхавци.

— Значи вероятно не се кани да нападне Персия тази година.

— Така ли каза, че иска да нападне Персия? Кимнах. Предпочитах да не изразявам мнението си на глас.

— Аха… — Амбалика се замисли. Люлката се движеше ритмично над разцъфналите храсти. — Ако беше по-млад, можеше и да успее. Как мислиш?

— Персия е най-могъщата империя в света. — Сметнах това за сравнително неутрална забележка.

— Но баща ми е най-великият пълководец в света. По-точно беше. Е, кой знае какво би станало. Няма да узнаем, защото войната с Аванти ще се проточи и междувременно татко ще умре от системно преяждане, а ти… ти какво мислиш да правиш?

— Ще се върна в Суза.

— С кервана си ли?

Кимнах. Не й казах, че същата вечер възнамерявам да се измъкна от града, без кервана. Но мисля, че тя сигурно е подозирала нещо подобно, защото ненадейно каза:

— Искам да се омъжа повторно.

— За кого?

— За заварения си брат. Той ме харесва. Много е мил със синовете ми. Ще ме направи своя първа жена и ще живеем тук, в Шравасти. Между другото той е царски наместник. Мисля, че не се познавате. Както и да е, ще трябва да се омъжа за него доста скоро, защото принц Джета всеки миг може да умре, а след смъртта му тази къща ще наследи племенникът му, който е едно отвратително същество, и ние ще останем без дом.

— Но ти сече си омъжена — припомних й аз.

— Знам. Но мога да овдовея, нали?

— Да се самоубия ли? Или царят ще ми спести този труд?

— Нито едното, нито другото. — Амбалика ме дари с очарователна усмивка. — Ела вътре. Искам да ти покажа нещо.

Влязохме в спалнята й. Амбалика отвори сандък от слонова кост и извади някакъв документ, написан на папирус. Затруднявах се с индийското писмо, затова тя ми прочете вестта за „печалната кончина на Кир Спитама в Суза в еди-коя си година от царуването на Великия цар Ксеркс“.

— А сега, моля те, изчисли датата — каза тя. — Трябва да е шест месеца напред, считано от днес. После попълни началото и края с нещо на персийски. Пиши, че съобщението е издадено от канцеларията. Нали разбираш, трябва да изглежда съвсем официално.

Но аз познавах индийската религия.

— Не можеш да се омъжиш повторно. Законът не позволява.

Амбалика бе помислила и за това.

— Говорих с върховния жрец. Той ще обяви, че бракът ни никога не е бил валиден. Стига да искат, брахманите веднага ще открият някаква грешка в церемонията. А те искат. Така че след това, без много шум, ще се омъжа за брат си.

— И никога вече няма да се видим?

— Надявам се, че не! — С жизнерадостната си безмилостност Амбалика смразяващо ми напомни баща си. — Ти и без това няма да поискаш да се върнеш тук. Ако не за друго, то защото ще си твърде стар.