Гор Видал - Сътворението

Малко преди да напусна Персепол, Великият цар изпрати да ме повикат. Естествено, обзе ме ужас. Кой ли ме бе злепоставил? Този въпрос си задава всеки, когато церемониалмайсторът застане пред него, вдигне жезъла и изрече: „Господарят вика своя роб. Последвай ме.“

Артаксеркс седеше в малък кабинет в зимния дворец. Не помня защо не живееше в новия дворец на Ксеркс. Вероятно както винаги там нещо се е строяло.

Осемнадесетгодишният Артаксеркс беше красив, макар и крехък младеж. Понеже брадата му не бе още напълно поникнала, лицето му малко приличаше на момичешко. Като дете бе прекарал някаква болест, която бе засегнала лявата ръка и левия му крак. Вследствие на това дясната му ръка бе значително по-дълга от лявата. Когато искахме да говорим за Великия цар, без да споменаваме името му, го наричахме Дългоръкия.

Вдясно от трона стоеше новият началник на стражата Роксан — внушителна фигура. Беше се отличил в Гръцките войни. Вляво стоеше красивият лекар Аполонид. Той се ползуваше с голямо благоволение, задето неотдавна бе спасил живота на Великия цар от изтощителна треска.

Както винаги Артаксеркс се държеше приятелски с мен и както винаги в негово присъствие ме обземаше безпокойство, тъй като виждах Ксерксовите очи, поставени върху съвсем различно лице. Имах усещането, че скъпият ми приятел ме гледа с очите на сина си.

— Имам нужда от теб, Царски приятелю. — Гласът на момчето бе все още слаб от борбата с треската.

Изразих готовност да умра за своя господар. Артаксеркс пристъпи направо към въпроса.

— Вдовицата на Артабан е гъркиня. Заради нея Артабан приютил един гръцки изгнаник. Тъй като ти беше близък на баща ми, Великия цар, и си половин грък, искам да ми преведеш онова, което ще съобщи този човек, и после искам да ми кажеш мнението си за него.

Артаксеркс плесна с късата си лява ръка дланта на дългата си дясна ръка. Кедровите врати се отвориха и двама церемониалмайсторн въведоха при царя нисък набит мъж. Последва напрегнат миг, през който, пренебрегвайки етикета, мъжът и Великият цар впериха очи един в друг. После мъжът бавно падна на колене и също така бавно изпълни поклоните.

— Кой си ти, гръко? — попита Артаксеркс.

— Аз съм Темистокъл, син на Неокъл — дойде отговорът му от пода. — Аз съм атинският генерал, който унищожи флотата на Великия цар Ксеркс.

Артаксеркс ме погледна. Преведох малко колебливо тези поразителни думи. Но за мое учудване Артаксеркс се засмя.

— Кажи му да стане. Не се случва всеки ден да приемаме такъв славен неприятел.

Темистокъл стана. Гъстата му прошарена брада започваше три пръста по-надолу от правите черни вежди, надвиснали над тъмни, блестящи, будни очи. Личеше, че не се страхува от Великия цар, нито от когото и да било друг. Но беше тактичен, бърз, предвидлив.

— Защо Артабан не те представи на баща ми?

— Страхуваше се, Господарю.

— Но ти не се страхуваш, така ли?

Темистокъл поклати глава.

— Защо да се страхувам? Два пъти направих услуга на баща ти.

— Баща ми не смяташе загубата на една трета от флотата си при Саламин за полезна услуга.

Сега Артаксеркс се забавляваше.

— Не, Господарю. Но точно преди това сражение изпратих вест на Великия цар. Съобщих му, че гръцката флота се готви да избяга. Съобщих му, че това е единственият му шанс да нападне.

— Той нападна — отвърна Артаксеркс — и не сполучи.

— Той нападна, Господарю, и щеше да сполучи, ако не беше предателството на собствените му финикийски капитани.

Това беше и вярно, и невярно. Излишно е да споменавам, че не възнамерявах да превишавам скромните си задължения на преводач. Артаксеркс изслуша внимателно буквалния ми превод и кимна.

— Каква е втората услуга, която си направил на баща ми? — попита той.

— Предупредих го, че част от гръцката флота се кани да разруши моста между Азия и Европа.

— Това е вярно — отговори Артаксеркс.

Още веднъж версията бе едновременно вярна и невярна и много типична за този хитър грък. Понеже желаеше гърците да запазят позициите си и да победят персите, Темистокъл бе принудил Ксеркс да предприеме нападение. По този начин бе заставил гърците да се бият за живота си — и бе сполучил. После финикийците дезертираха и гърците спечелиха битката или, по-точно, персите я изгубиха. Гърците се изненадаха от собствената си победа не по-малко от персите. Предупреждението, че мостът на Хелеспонт ще бъде разрушен, бе най-сполучливият ход на Темистокъл. Целта му бе Ксеркс да напусне Европа. Така е казал и на приятелите си тук, в Атина: „В никакъв случай не разрушавайте моста. Ако попречим на Ксеркс да се върне в Персия, все едно, че сме пуснали лъв да се разхожда на свобода из Гърция. Щом пресечете отстъплението му, Великият цар ще изскочи изпод златния си чадър с меч в ръка и с най-силната армия в света зад гърба си.“