Гор Видал - Сътворението

Така Темистокъл успя да служи едновременно и на Гърция, и на Персия. Но тъй като гърците не познават благодарността, Темистокъл завърши с остракизъм. По-късно, когато Павзаний се опита да го привлече към подмолната си дейност срещу Гърция, Темистокъл отказа да участвува в заговора. Най-малкото, нетипична за грък постъпка. Но може би не е имал доверие на Павзаний. За нещастие на процеса срещу Павзаний бяха изнесени някои двусмислени писма, които подсъдимият бе получил от Темистокъл, и атиняните заповядаха на Темистокъл да се завърне в Атина с цел да го екзекутират за държавна измяна. Темистокъл избяга в Персия, в дома на Артабан, чиято жена е роднина на майка му, която между другото е от Халикарнас. Според новоприетия и доста необясним закон на генерал Перикъл, който гласи, че за атински гражданин може да се смята само онзи, чиито двама родители са родени в Атина, най-големите атински пълководци — Темистокъл и Кимон — нямаше да бъдат атински граждани. Майките и на двамата бяха чужденки.

— Разкажи ни за този досаден грък, който се занимава с пиратство в нашите води — заповяда Великият цар.

— Какво пиратство, Господарю?

Темистокъл още не бе свикнал да разбира заобикол-ния начин, по който се изразяват нашите велики царе. Те винаги се преструват, че не знаят ничие име и произход. До края на живота си Атоса твърдеше, че Атина се намира в Африка, а жителите й са черни като смола джуджета.

— При Евримедон[1] — отвърна Артаксеркс с печална точност.

[1] Река в Памфилия, край брега на Мала Азия, където през 467 г. пр.н.е. Кимон спечелил решителната битка срещу персите. — Б. пр.

Великият цар знаеше мястото. Знаеха го всички перси. Гърците, които възхваляват Маратон, Саламин и Платея като славни победи, не разбират, че нито едно от тези сражения нямаше ни най-малко значение за Персия. Обстоятелството, че гърците успяха да задържат опожарените си градове в Атика, едва ли представлява истинска бойна слава. Но победата на Кимон при устието на Евримедон дълбоко разтърси Персия. Всъщност често съм си мислил, че именно пълното поражение, което Кимон нанесе на персийска земя, бе началото на Ксерксовия край. От този момент нататък политиката на харема и политиката на армията започнаха да съвпа-дат и Великият цар бе свален.

— Кимон, син на Милтиад… — започна Темистокъл.

— Нашият неверен сатрап.[2]

[2] Чичото на Милтиад, победителя в битката при Маратон, бил тиран в Тракийския Херсонес, където и Милтиад отишъл през 516 г. пр.н.е. Бил васал на Дарий до избухването на Йонийския бунт. Върнал се в Атина през 493 г. пр.н.е. и три години по-късно бил избран за стратег. — Б. пр.

Персите никога няма да забравят, че години наред Милтиад бе верен роб на Великия цар и притежател на огромни имения по Черно море.

— … и победител при Маратон.

— Къде е това? — примигна Артаксеркс с очите на баща си.

— Едно място без значение.

Като преводач можех да наблюдавам как бързо работи умът на Темистокъл. Щом схвана тактиката на Великия цар, Темистокъл незабавно се нагоди към нея.

— Във всеки случай, Господарю, този пират е и мой враг.

— Кой би могъл да одобри пиратството? — Артаксеркс хвърли поглед към Роксан, който бе настръхнал от ненавист към човека, когото наричаше „гръцката змия“.

— В Атина, Господарю, има две фракции. Едната силно желае мир с Персия. Аз съм от нея. На наша страна е и народът. Против нас са земевладелците, които свалиха тираните. Днес Кимон е това, което бях аз вчера — генералът на Атина. Когато ме осъдиха на изгнание чрез остракизъм, каузата на народа претърпя поражение.

— Но щом си бил осъден чрез остракизъм, това несъмнено означава, че народът е бил против теб.

Артаксеркс се раздвояваше между желанието да поддържа притворството, че не знае нищо за този незначителен африкански град, и присъщата на младостта страст да спечели спора и да докаже, че е умен. Ксеркс никога не правеше тази грешка. Може би е трябвало да я прави.

— Да, Господарю. Консерваторите, които са противници на Персия, настроиха народа срещу мен. Обвиниха ме, че заговорнича с Павзаний за свалянето на гръцките държави. Във всеки случай, както може би си чувал, гърците бързо се отегчават от водачите си. Аз наистина бях водач на народа, но това не означава, че народът ме е харесвал или че е одобрявал постъпките ми.

— Сега ти си изгнаник, а пиратът напада вътрешността на империята ни. Какво да правим?

— Имам един план, Господарю.

Темистокъл беше най-проницателният грък, когото познавам. Поставеше ли си нещо за цел, намираше начин да го постигне — поне в този случай стана така. Беше истински Одисей. Но преди, да разкрие плана си на Великия цар, той поиска от него една година, за да научи персийски.