Гор Видал - Сътворението

— Разбира се — отбеляза Дзъ-лу, — хората от Цин не ценят достатъчно човешкия живот.

— Така е — съгласих се аз. — Всъщност, когато попитах диктатора на Цин защо се чувствува задължен да убива толкова много хора за дребни престъпления, той отвърна: „Ако си измиеш хубаво косата, непременно ще изгубиш няколко косъма. Ако изобщо не си миеш главата, ще изгубиш цялата си коса.“

С учудване установих, че повечето присъствуващи бяха съгласни с Хуан. Но от друга страна, хората в Средното царство са склонни да одобряват смъртната присъда за престъпления, които у нас се наказват с осакатяване или дори само с бой.

Погребенията, траурът, дължимото към покойниците е тема, от която китайците се вълнуват повече и от нас. Изясних си причината за това едва когато Дзъ-лу ненадейно попита Учителя:

— Знаят ли мъртвите, че се молим за тях? И аз като всички други бях забелязал, че Конфуций ненавижда въпросите, които нямат отговор.

— А не е ли достатъчно, че ние знаем какво правим, когато ги почитаме? — отвърна той.

— Не. — Цзъ-лу бе най-старият и най-ревностен ученик на Конфуций, затова ни най-малко не се притесняваше да противоречи на мъдреца. — Ако призраците и духовете не съществуват, не виждам защо да си правим труда да ги умилостивяваме и да им служим.

— Но ако съществуват — Конфуций се усмихна, — тогава какво?

— Ще трябва да ги почитаме, разбира се, но…

— И тъй като не знаем със сигурност, не е ли по-добре да постъпваме така, както са постъпвали дедите ни?

— Дори и да си прав, разноските по погребението могат да разорят едно семейство — упорствуваше Дзъ-лу. — Трябва да има някакъв друг, по-разумен начин да се служи и на мъртвите, и на живите.

— Мой стари приятелю, преди да си се научил да служиш правилно на живите, как би могъл да се надяваш, че ще им служиш, когато умрат?

Може би неволно Конфуций извърна очи към Йен Хуей, който го гледаше и се усмихваше. Внезапно под отпуснатата кожа и най-малката подробност по черепа на младежа стана видима.

— Освен това — продължи Конфуций — светът, който има значение, е този свят, светът на живите. Но понеже обичаме и уважаваме хората, които са били преди нас, съблюдаваме обредите, посветени на единството ни о предците. Истинското значение на тези ритуали е трудно-разбираемо, дори и за мъдреца. За народа всичко това е неразбираемо. Той гледа на тези церемонии като на задължение и смята, че чрез тях ще умилостиви някакви страшни призраци, а не е така. Небето е далеч. Човекът е близо. Почитаме мъртвите за благото на живите.

Конфуциевата уклончивост по въпроса за небето винаги ме поразяваше. Канех се да му задам още въпроси, но ни прекъсна влизането на Чжан Цю и Фан Чъ. Те клекнаха в дъното на стаята като закъснели ученици.

Известно време Конфуций гледа втренчено Чжан Цю. После попита:

— Защо закъсняхте?

— Държавни дела, Учителю — отвърна тихо Чжан Цю.

— Макар и да не заемам никакъв пост, ако тази вечер имаше държавни дела, щях да знам.

Последва неловко мълчание.

— Одобряваш ли новите данъци? — попита след малко Конфуций.

— Тази сутрин поставих съобщението за новите данъци на стената на Дългата съкровищница по заповед на барон Кан.

— Това е добре известно.

За пръв път връхчетата на дългите му зъби не се показваха. Старецът така бе стиснал заешката си уста, че лицето му придоби несвойствено суров израз — сякаш бе някой дявол-бог на светлината.

Чжан Цю имаше изнервен и отчаян вид.

— Като управител на семейство Чъ съм длъжен да се подчинявам на министър-председателя.

Конфуций почти изпадна в гняв, доколкото това чувство изобщо му бе познато.

— Във всичко ли?

— Имам задължения, Учителю. А и ти винаги си се придържал към правилото, че човек трябва да служи на законния си господар.

— Дори и когато той иска от него да извърши светотатство?

Чжан Цю се озадачи.

— Нима това е светотатство, Учителю?

— Да, светотатство. Миналата пролет барон Кан отиде на връх Тай. Принесе нефрит в дар на планинския дух. И тьй като това може да прави само суверенът, извърши светотатство. Ти помагаше ли му при церемониите на връх Тай?

— Да, Учителю.

— Тогава си извършил светотатство. — Конфуций рязко затвори ветрилото, което използуваше за официални случаи. — Започна ли да събираш новите данъци?

Чжан Цю кимна, като гледаше в пода.

— Това, което вършиш, е несправедливо. Данъците са прекомерно високи. Хората ще страдат. Трябваше да се опиташ да възпреш барон Кан. Трябваше да го преду-предиш за последиците от действията му. — Предупредих го, че данъците са… че ще предизвикат недоволство.