Гор Видал - Сътворението

— Когато владетелят отказва да постъпи справедливо спрямо народа си, неговият служител е длъжен да подаде оставка. Твоят дълг е бил ясен. Трябвало е да напуснеш поста управител на фамилия Чъ.

В стаята всички ахнаха от изненада. Бях свидетел на нещо, което никога не се беше случвало. Конфуций се отрече от свой ученик. При това този ученик бе един от най-влиятелните хора в държавата. Чжан Цю се надигна. Поклони се ниско на Учителя и си отиде. Фан Чъ остана. Конфуций се усмихна мило и смени темата.

Известно време Лу като че ли бе на прага на революцията. Спомних си как реагира Египет на Дариевите военни налози. Винаги има граница, отвъд която не можеш да насилиш хората, и когато владетелят прехвърли тази граница, или трябва да пороби всички, или да намери някакъв хитър начин да отстъпи.

Конфуций стана център на настроените срещу Чъ рицари, които служеха при херцога или при семейства Мън и Шу. Макар да бяха недоволни от данъците, бароните не се осмелиха да се противопоставят на барон Кан. И те като херцог Ай подхвърляха загадъчни забележки. И също като херцог Ай не направиха нищо. Армията на Чъ бе не само силна, но и вярна на диктатора. При това в деня на обявяването на новите данъци барон Кан повиши заплатите на всички свои войници. В трудни времена верността струва скъпо.

През този напрегнат период прекарвах дните си в леярната. Барон Кан не ме викаше и аз не се появявах в двора. Излишно е да споменавам, че не посещавах Конфуций. Избягвах и херцогския двор, който открай време бе център на недоволство. Всъщност не виждах никой друг освен Фан Чъ, който от време на време ми гостуваше. Той бе единствената ми връзка с опасния дворцов свят.

Фан Чъ обичаше да идва в леярната и да гледа как леят желязото. Гледаше и се възхищаваше. А аз се възхищавах на китайските работници. Никога не съм виждал хора, които толкова бързо усвояват нещо ново. Официално аз ръководех държавното производство на желязо, но след първите няколко месеца имах много малко работа. Леярите вече знаеха всичко, което знаят персийските им събратя. Бях излишен.

Фан Чъ ме посети седмица след въвеждането на данъците. Предадох работата на главния си помощник и излязох от горещата леярна, уморен от ослепителния блясък на разтопен метал. Навън ме обгърна хладината на теменужената привечер и очите ми се премрежиха от едрите, бавно падащи снежинки. Докато вървяхме към дома ни, научих последните новини. Оказа се, че барон Кан е овладял положението. Данъците се плащаха и държавата почти не бе застрашена от вътрешни размирици.

— Но Учителят отказва да приеме Чжан Цю. И барон Кан.

Излязохме на улицата на грънчарите Шан. Шан се наричат заварените от Чжоу чернокоси жители, които били завладени от северните племена. Преди нашествието на Чжоу в Средното царство Шан били жреци и администратори, учители по четене и писане. Днес нямат никаква власт. Правят грънци. Но напоследък доста конфуциански рицари произхождат от това племе. Така чернокосите хора постепенно си възвръщат властта и това, както изглежда, става не само тук, а навсякъде по света. Зороастър, Буда, Махавира, дори Питагор съживяват старите религии на доарийския свят и божественият кон на арийците навсякъде малко по малко умира.

— Не е ли опасно за Конфуций да предизвиква барон Кан? — попитах аз.

Стояхме пред грънчарска сергия. Магазините на Шан се осветяват от един-единствен фенер и на неговата светлина жълтите, червените и сините гледжосани грънци припламват като въглени в пещ. Погледнах Фан Чъ — отблясъците играеха по лицето му като пъстроцветна дъга.

Той ми се усмихна.

— Тук е „Чжоу на изток“. Или поне така твърдим. Нищо не заплашва божествения ни мъдрец. Нищо, каквото и да каже.

— Той казва, че не е божествен мъдрец.

— Скромен е. Най-сигурният признак за божественост. Но е жесток. Чжан Цю страда.

— Може да сложи край на страданията си, като напусне поста си.

— Няма да го напусне.

— Значи предпочита да страда.

— Предпочита властта пред добротата. Това не е рядко явление. Но освен че иска да има власт, иска да бъде и добър което е вече рядкост. Мисли, че това е възможно. Учителят не е съгласен.

Фан Чъ купи печени кестени. Кестените пареха — първо, докато ги обеля, си изгорих пръстите, а после и езика, През цялото това време меки, лепкави снежинки падаха като ледени перца от унилото сребристо небе върху унилата сребриста земя.

— Трябва да говориш е него — каза Фан Чъ, Устата мубеше пълна с кестени.