Гор Видал - Сътворението

— Кир Спитама е безмилостен инспектор. — Сега Мардоний бе в добро настроение. — Зарекъл се е да удвои налога.

Мардоний се изтегна на тясното легло срещу прозореца, откъдето се виждаше пристанището. Сподели, че прекарва по-голямата част от времето си, като гледа идващите и заминаващите кораби. Тази сутрин, щом разпознал платната на моя кораб, закуцал надолу към пристанището да ме посрещне.

Артемизия седеше изправена на висок дървен стол.

— Моята хазна принадлежи на Великия цар — каза с равен глас. — Както и армията ми. Както и самата аз.

— Ще предам това на Господаря на всички земи.

— Можеш също да му предадеш, че щом Артемизйя е заявила, че му принадлежи, това наистина е така. Не говоря за харема. А за бойното поле.

Едва ли съм успял да прикрия учудването си. Но Артемизия бе съвсем невъзмутима в своята войнственост.

— Да, готова съм всеки миг да поведа своята армия в битката, която Великият цар е решил да води. Надявах се, че ще мога да се присъединя към пролетното настъпление срещу Атина, но Артаферн не ме прие.

— Сега се утешаваме един друг — каза Мардоний. — Двама генерали, които няма къде да воюват.

Артемизия бе доста мъжествена за моя вкус. Физически бе пищна жена, но обърнеше ли към мен суровото си светло лице, имах чувството, че ме гледа скитски воин. Липсваха й само мустаци, И все пак Мардоний сподели с мен, че от стотиците жени, с които е имал интимни връзки, тя е най-добра в любовта. Колко малко знае човек за другите!

Говорихме за войната, която продължаваше да се води в Гърция. Нямахме никакви новини, откакто Артаферн опожари Еретрия и взе в робство жителите му. Предполагаше се, че е завладял и Атина. Благодарение на Мардоний, който бе прогонил йонийските тирани, демократическата групировка в Атина бе настроена в полза на Персия и не се очакваше градът да окаже голяма съпротива. Повечето видни атиняни или подкрепяха Персия, или бяха персийски агенти, или пък и двете.

Докато говорех за победата при Еретрия, Мардоний не промълви нито дума, а Артемизия изглеждаше разтревожена. Но аз съзнателно бях подхванал тази тема, като добре знаех, че не ще направи удоволствие на нашия ранен лъв. Скоро Артемизия прекъсна моя задълбочен анализ на военното положение в Гърция.

— Чухме, че неотдавна си се оженил за една от дъщерите на Великия цар.

Мардоний се оживи.

— Ами да, той сега ми е братовчед. Вчера бе нещо като маг и се наливаше с хаома, а днес е член на императорското семейство.

— Никога не съм бил маг — възпротивих се аз. Много се дразнех, а и до ден-днешен се дразня, когато ме наричат маг, и Мардоний отлично го знаеше. Така е с приятелите от детинство — когато не са открити врагове.

— Не го слушай какво говори. Види ли огнения олтар, грабва свещените съчки и започва да припява…

— Коя от благородните дами е майката на жена ти? — попита ме Артемизия, с което накара Мардоний да млъкне..

— Царица Атоса, дъщерята на Кир Велики. И аз се казвам Кир, нарекли са ме в негова чест.

Доста се учудих, че Артемизия не знае името на жена ми. А може би само се преструваше, че не го знае.

— Тук, на това далечно място край морето, сме откъснати от света — продължи тя. — Знаеш ли, че никога не съм ходила в Суза?

— Ще дойдеш с мен, когато се върна в двора — обади се Мардоний. В това време упражняваше мускулите на болния си крак, като бавно го повдигаше и го сваляше.

— Струва ми се, че няма да е тактично — заяви Артемизия и ни дари с една от редките си усмивки, която изведнъж я направи женствена, дори красива. — Как се казва благородната ти жена?

— Пармида — отвърнах аз.

Демокрит иска да му разкажа повече за брака си. Чуди се защо са дали на жена ми точно това име. Навремето и аз се чудех. След като бях чул как Атоса негодува срещу съпругата на Дарий — Пармида, не можах да повярвам на ушите си, когато дворцовият управител ми съобщи, че ще се оженя за Пармида — дъщеря на Атоса! Спомням си, че помолих евнуха да повтори името, а той го изрече отново и добави:

— Тя е най-красивата от дъщерите на царица Атоса. Това е общоприетият дворцов израз в подобни случаи и ако не означава обратното, не означава нищо. Попитах дали е наречена на името на дъщерята на узурпатора, но дворцовият управител или не знаеше, или не желаеше да ми отговори.

Не успях да разбера много и от обяснението на Атоса.

— Пармида е име, което значи много за Ахеменидите — отсече тя. — Както сам ще се увериш, тя е ужасно сприхава, при това е умна. Две качества, които лично аз, ако бях мъж, но за съжаление не съм, не бих искала жена ми да притежава. Но това не е важно. Важното е не каква е, а коя е. Вземи я. Ако се държи безобразно, бий я.