Гор Видал - Сътворението

— Тогава ще можеш да видиш как раждам сина ти.

— Ще се моля на Премъдрия господ да съм при теб по това време — казах аз, като я прегърнах.

— Другата зима тримата ще отидем в Шравасти — каза твърдо Амбалика.

Керванът прекоси Ганг при речното пристанище Паталигама, където лодкарите са прочути не само с не-сръчността си, но и с удоволствието, което изпитват от всяко нещастие. С нас имаха повод за голямо веселие при два случая, свързани с потъването на товар желязо по време, когато реката беше спокойна и гладка като огледало от полиран метал.

Поради палещото слънце пътувахме нощем, а спяхме денем. Не срещнахме крадци, докато не стигнахме до гората в южния край на Вайшали. Там ни нападнаха неколкостостин добре въоръжени бандити, които вдигнаха много шум, но не ни причиниха зло. Тази банда е на особена почит в Индия, защото човек може да бъде приет в нея само ако е законен потомък на три поколения членове на гилдата на крадците. Грабежите са толкова доходно занимание, че гилдата не желае тази древна професия да западне поради аматьорство.

Личхавската столица Вайшали е и столица на съюза от републики, известен като Ваджианската федерация.

Посрещна ни губернаторът на града и ни разведе из конгресната зала, където се събират делегатите от всички републики. Но по това време конгресът не заседаваше и залата бе пуста. Посетихме още и дома, в който се е родил Махавира — обикновена къща в едно предградие, придобила преждевременно характерния за гробница на светец вид.

Трябваше ми много време, за да разбера, че както Буда, така и Махавира бяха в съзнанието на своите последователи нещо много повече от учители или пророци. Смятаха ги за далеч по-велики от който и да е бог, а и от всички богове взети заедно! Тази идея ми се струва колкото ужасяваща, толкова и примамлива. Макар че обикновените джайнисти и будисти продължават да се молят на Варуна и Митра и на останалите богове, те смятат всички тези богове за по-нисши от Двадесет и четвъртия просветлен и Двадесет и четвъртия прекосяващ реката! Причината за това е, че никой бог не може да постигне нирвана или ке-вала, без първо да се е преродил като човек. Ще повторя това, Демокрите. Никой бог не може да постигне просветление или угасване, без предварително да се прероди като човек.

Поразително е, като си помислиш как милиони хора от моето време вярваха, а сигурно и днес вярват, че в даден миг от историята две човешки същества са се издигнали по-високо от всички богове, които някога са съществували или ще съществуват. Това е титанизъм, биха казали гърците. По-скоро е лудост.

Докато бях във Вайшали, останах с чувството, че въпреки очакваното нападение от Магадха, републиките се затрудняват да наберат войска. Това винаги се случва в страни, където всеки имотен гражданин се мисли за цар. Не може да се води война с десет хиляди генерали. Независимо че днес в Атина непрекъснато ни тъпчат главите с приказки, величаещи народната мъдрост, и най-големият глупак знае, че народът не само лесно се поддава на манипулациите на демагозите, но и лесно се подкупва. Още по-лошо, едва ли един народ охотно ще се подчини на онзи вид строга дисциплина, без която е немислимо да водиш война и още по-немислимо да я спечелиш. Смятам, че връщането на тираните в Атина е неизбежно. Демокрит не е съгласен с мен.

Призори стигнахме до северния бряг на река Равати. Шравасти се намира на южния й бряг. Бавната, мътна, полупресъхнала от знойното слънце река точно на това място прави широк завой, поради което Шравасти има формата на полумесец. По суша е заобиколен от висока тухлена стена с внушителни наблюдателни кули. Откъм реката има всевъзможни кейове, пристани и складове; царува безредие, типично за всяко индийско речно пристанище. Полуразрушена дървена ограда отделя пристанището от същинския град. Очевидно жителите му не се страхуват, че ще бъдат нападнати откъм реката. В страна без мостове и бойни кораби водата е чудесно укрепление. Със задоволство отбелязах, че Великият цар може да превземе Шравасти за един ден. На утринната светлина високите кули на Шравасти приличаха на разцъфнали рози. Не бе нужно керванът да прекосява реката, тъй като щеше да продължи на север към Таксила. Затова се сбогувах с хората от мисията, като изключим личната ми стража и безценния за мен Карака.

Докато ни превозваха през реката, започнах донякъде да осмислям всички онези будистки и джайнистки представи за реки и фериботи, за прекосяване и далечни брегове. Всъщност по средата на реката, когато видях колко бързо се смалява керванът на северния бряг, а в същото време стените, кулите и храмовете на града се уголемяват, пред мен ясно изникна онази символична картина, която се бе опитал да ми внуши принц Джета. Докато приближавахме града, в който живееше Златният, изпитах чувството, че самият аз съм част от тази картина. На брега зад мен оставаше познатият, обикновен живот. Реката бе водовъртежът на живота, в който човек лесно може да се удави. Пред мен се простираше градът Шравасти, или по-скоро „далечният бряг по пътя от раждането към смъртта“, както се изразяват будистите.