Гор Видал - Сътворението

Аджаташатру се сбогува с мен в канцеларията на бащиния си дворец. Необичайна за търсач на удоволствия, той посвещаваше голяма част от времето си на царския таен съвет и на неговия главен съветник.

В Магадха практическата дейност, свързана с управлението на страната, се извършва от главния съветник е помощта на други тридесет съветници. Много от тях получават този пост по наследство и повечето са неспособни на нищо. Като дворцов управител, Варшакара възглавяваше не само двора, но и тайната служба. От само себе си се разбира, че бе по-могъщ от главния съветник, а щеше да бъде по-могъщ и от царя, ако Бимбисара не бе решил да управлява в тесен съюз със селските вождове, които не само гледаха на суверена като на свой приятел в иначе покварения и затънал в интриги двор, но събираха от негово име данъци и ги изпращаха в съкровищницата, след като са удържали своята част. Рядко се случваше да измамят царя.

В Суза различните функции по управлението на държавата се изпълняват от различни съветници. Обикновено върховният жрец е най-близо до царя. Но будистът Бимбисара рядко се съветваше с наместника на ведическите богове, чийто единствен славен час бе неотдавнашното жертвоприношение на коня. Измежду членовете на тайния съвет царят назначава министър на войната и мира, както и върховен съдия. Върховният съдия възглавява мировите съдии и разглежда в своя съд онези дела, които не отиват направо при царя. Освен това назначава ковчежника и главния бирник. Тези двама чиновници са особено важни и обикновено натрупват богатство. Но Бимбисара ги държеше изкъсо. Справяше се и без тях благодарение на съюза си със селските вождове.

Съществуваше още цял рояк заместник-министри, известни като управители. Понеже всички суровини са собственост на царя, железните мини са подчинени на управителите. Върху износната стойност на желязото на своя господар те поискаха от мен да платя само петте процента, които им повеляваше патриотизмът. А тъй като и всички гори са собственост на царя, слоновете, тигрите, редките птици, дървеният материал за строителство и гориво са под властта на един-единствен управител. Всъщност почти всяка носеща печалба дейност в Индия се контролира от държавата. Има дори управители, на които са поверени хазартът, продажбата на алкохол и публичните домове. Общо взето, системата не работи зле. Един бдителен монарх може, ако желае, да ускори развитието на нещата. Иначе управлението на държавата по установения ред си остава бавна работа, което според мен не е толкова лошо. Не може да е съвсем лошо онова, което все още не е извършено. Това мое твърдение, Демокрите, важи не за религията, а за политиката.

Тридесетте членове на тайния съвет заседаваха на ниски дивани в една зала с високи сводове в приземния етаж на двореца. В известен смисъл тази зала отговаря на втората стая на нашата канцелария. Щом влязох, Аджа-ташатру стана. Поклоних му се ниско като на свой тъст и на принц, а той дойде при мен и ме хвана за ръка.

— Няма да ни изоставиш, нали, скъпи мой! Моля те, кажи ми, че няма!

За пръв път в очите му нямаше сълзи. Бяха светли и блестящи, също като очите на тигър, който е вперил поглед в теб от най-ниския клон на някое дърво.

Произнесох изисканата реч, която си бях подготвил. Тогава Аджаташатру ме заведе в дъното на дългата зала и зашепна, както правят в дворците навсякъде по света.

— Най-скъпи мой, предай на цар Пасенади, че племенникът му го обича като роден син.

— Ще му предам, всемогъщи принце.

— Предай му — шепнеше Аджаташатру, а дъхът му миришеше на къри, — предай му колкото можеш по-деликатно: нашата тайна служба има сведения, че се готви покушение срещу него. Много, много скоро. Ти разбираш, а и той ще разбере… за нас ще е неудобно да признаем открито, че имаме агенти в Кошала. Ти не си от нас. Можеш да му кажеш да се пази.

— Но кои са заговорниците? — попитах аз, а след това в мен се обади царедворецът: — Федерацията на републиките ли?

Аджаташатру очевидно бе благодарен, че му подхвърлих тази идея, която дотогава не му бе хрумнала.

— Да! Те искат да сринат Кошала, а тя и бездруго е тръгнала натам. Ето защо сме се съюзили тайно… няма да повярваш, толкова е коварно… с главния заговорник… с царския син Бирудхака.

Това, което чух, ме порази. Не знам защо. В края на краищата човекът, чието име нося, бе убит от тъста си. Но все пак тъстът не е баща, а вярата на арийците в свещеността на бащата е основна част от моралния им кодекс, Питаш ме дали съм повярвал на Аджаташатру. Отдавна съм забравил. Струва ми се — не. Неговите приказки приличаха на песните на птиците — гугукаше, чуруликаше и въздухът вибрираше от безсмислените му възклицания. На другия ден по пладне Варшакара ни изпрати до северната врата на Раджагриха. Началото на кервана бе на път от зори и вече близо две мили деляха челната му част от опашката. Щях да пътувам в средата, придружаван от почти цялата си мисия, с изключение на няколко души. Все още не бях решил дали ще се прибера с кервана в Персия. Бяха минали вече две години, откакто живеех далеч от истинския свят, и през това време до мен не бе достигнало нито едно съобщение от Суза. Чувствувах се, меко казано, откъснат от действителността.