В Шравасти очакваха пристигането ми и бях посрещнат от високопоставена делегация. Сам принц Джета ме представи на губернатора и свитата му. Тамошните величия са, общо взето, по-светлокожи и светлооки от магадхан-ските си събратя. Освен това излъчват някаква самоувереност, която рядко се среща в магадханския двор. Друг е въпросът, че цар Пасенади нямаше претенции да е све-товен монарх, нито пък имаше дворцов управител като Варшакара, чиято тайна служба и внезапни арести поддържаха постоянно напрежение. Каквито и да бяха зло-щастията на Кошала като държава, животът на заможните хора в Шравасти — този най-разкошен и пищен от всички градове в света — очевидно бе много приятен.
— Почетните гости обикновено идват от юг и тогава можем да ги посрещнем с много хубава церемония, но тук, на реката…
Губернаторът се извини за стеклата се тълпа от пристанищни работници, рибари и лодкари. Те се блъскаха и напираха към нас и въпреки че една рота от градската стража се опитваше да ги изтласка назад, бързо възвръщаха позициите си. Всички имаха добродушен вид и все пак да потънеш изведнъж в индийската тълпа, заобиколен от тъмнокожа миришеща плът, е само по себе си доста обезпокояващо.
Внезапно кордонът се разкъса и тълпата ни притисна към дървената ограда. Спаси ни само намесата на персийската ми стража, иначе щяхме да бъдем смазани. Тълпата се отдръпна. Тогава губернаторът се провикна и даде заповед да бъдат отворени градските врати. Но вратите останаха затворени. Оказахме се обсадени между придобилата изведнъж хищнически вид тълпа и дървената ограда.
— Така е в Кошала — каза принц Джета, като удари ръката на някакъв крадец, който бе успял да я провре между двама персийски стражи.
— Все пак хората изглеждат… жизнерадостни — отвърнах аз.
— Да, те са наистина необикновено жизнерадостни.
— И са толкова много — добавих аз глупаво.
— Прав си, в Шравасти живеят петдесет и седем хиляди семейства.
През това време губернаторът крещеше с пълно гърло. Даваше някакви заповеди и удряше с юмруци по вратата. Стори ми се, че измина цял цикъл от ведическо-то сътворение, докато дървените порти изскърцаха и се разтвориха. С облекчение видях, че от другата страна стои рoта войници с готови за хвърляне копия. Тълпата се отдръпна и влязохме в Шравасти — по-скоро забързано, отколкото тържествено.
Чакаха ни колесници с впрегнати коне, но аз заявих, че предпочитам да ходя пеш, защото „три дни съм пътувал във волска кола и краката ми са се схванали“. И така, застанал начело на едно малко гневно шествие, минах по цялата дължина на един от четирите прави булеварда, които се събират на керванския площад — за щастие най-късия, Другите три булеварда започват съответно от югозападната, югоизточната и южната градска врата, всяка от които служи за начало или край на керванския път.
Огромното богатство на Шравасти се дължи на местоположението му. Градът е кръстопът не само за пътува-щите от изток на запад кервани, но и за тези, които се движат от север на юг. По тази причина най-влиятелни са богатите собственици, което означава, че на практика брахманите и воините са на второ и трето място след търговската каста — една аномалия във ведическия свят, срещу която силно негодуват изместените, или поточно пренебрегнатите управляващи касти. В мирно време царят, благородниците и брахманите са изцяло зависими от търговците, а те, като всички търговци, желаят само търговията им да върви, да печелят пари и да има мир. Единствено по време на война управляващите касти влизат в ролята си на управници, като принужда-ват търговците да се скрият, докато отмине опасността. Според принц Джета причината, поради която търговската каста подкрепя будистите и джайнистите, е, че двата ордена се прекланят пред всички живи същества и не одобряват войната. Ордените допадат и на селяните, макар те да почитат доарийските божества. Освен че искат мир, а не война, селяните ненавиждат огромните разточителни кланета на коне, бикове, овни, които брахманите извършват в чест на своите ведически богове. Селянинът не желае да дава коня си на никого — ариец или неариец, човек или бог. Ето защо смятам, че най-вероятно един ден Будисткият и Джайнисткият ордени ще изместят арийските богове, което ще бъде дело на богатите търговци, подкрепяни от неарийското население по селата.
Преди да отида в Индия, представата ми за един град не включваше друго освен голи стени с различна форма и височина, пръснати произволно из криволичещи улички. Дори във Вавилон къщите по дългите прави улици са голи и без прозорци, също като в персийски или гръцки град. Ако от време на време не се срещаше по някоя гръцка аркада, еднообразието щеше да е потискащо, особено там, където климатът позволява на обикновените хора да живеят на открито през цялата година.
Читать дальше