Гор Видал - Сътворението

— Имаме ги в изобилие, скъпи мой. По това време вече бях свикнал с навика на индийските светци да разговарят с учениците си като с… малки деца, към които изпитват нежни чувства. Обсипват те със своите „скъпи мой“, но думите им звучат мило и никак не приличат на доста зловещите „скъпи мой“ на Аджаташатру, с които той цели да приспи бдителността на събеседника.

— Мисля, че тук има някакво противоречие — казах аз смутено.

— И това се случва — отвърна мило Пасенади.

— Всъщност самият живот е противоречие — обади се Сарипутра, явно развеселен. — Ако не за друго, то защото раждането е непосредствената причина за смъртта.

Двамата старци Бесело се засмяха. Вече бях много раздразнен, затова реших да произнеса официалното си слово.

— Изпратен съм при теб от Ахеменида, от Дарий, Великия цар, господар на всички земи, цар на царете.

— Скъпи мой, та това ни е добре известно. И ще ти дадем възможност да ни разкажеш всичко за Дарий, когато те посрещнем тържествено в нашия двор. Едва тогава ще приемем пратеника — не, посланика на персийския цар, чието присъствие в долината на Инд причинява толкова вълнения на всички ни. Но сега ние сме просто двама старци, които желаят да следват осмократния път. Като цар не мога да стигна толкова далеч, колкото бих искал. Но за щастие сега съм архат, а тук присъствуващият Сарипутра е много близо до просветлението.

— Скъпи мой, та аз съвсем не съм това, което казваш. Служа на Буда и на ордена по свой скромен начин…

— От него ще научиш много, Кир Спитама! Не друг, а Сарипутра създаде ордена! Той определя всички правила! Грижи се да не бъде забравено нищо, което казва или е казал Буда. Сам той помни всяка изречена от Буда дума, от онзи ден в Еленовия парк във Варанаси до ден-днешен!

— Скъпи мой, та ти преувеличаваш заслугите ми. Не аз, а Ананда помни всяка дума. Аз само подреждам словата му в стихове, тъй че да могат да ги запомнят и децата — каза Сарипутра и после се обърна към мен: — Можеш ли да пееш, скъпи мой?

— Не. Всъщност да, но не пея хубаво.

Имах чувството, че съм се побъркал. Не можех да повярвам, че единият от тези старци царува над страна, по-голяма от Египет, а другият оглавява будисткия орден. Та те приличаха на двама абсолютни глупаци!

— Аз виждам онова, което ти не виждащ — каза Пасенади. — Знам, че си изморен. Въпреки това сигурно искаш да чуеш какво се случи. По онова време в Шрава-сти пристигна една млада жена. Представи се, че е от рода Гаутама — от рода на Златния! О, колко бях развълнуван! Ожених се за нея, а по-късно Златният ми разказа каква чудесна шега са ми погодили. Очевидно шаките не са искали да смесват благородната си кръв с царската династия в Кошала. От друга страна, не смеели да ме обидят. Затова ми изпратили обикновена проститутка. И аз се бях оженил за нея. А когато разбрах, разсърдих ли се, Сарипутра?

— Че ти побесня, скъпи мой.

— О, не, съвсем не — отвърна обидено Пасенади.

— Ами! Обзе те такъв гняв, че взех да се страхувам за теб.

— Вероятно просто така ти се е сторило.

— Скъпи мой, така беше.

— Скъпи мой, не беше така.

Нечия всемогъща ръка милостиво е заличила от паметта ми останалата част от тази сцена. Възможно е да съм изпаднал в пълно безсъзнание.

Персийската мисия бе настанена в малка сграда в единия край на дворцовата градина. От двореца ни разделяха фонтани, цветя, дървета — и тишина. Дори пауните не издаваха никакъв звук — питах се, дали не са с отрязани езици? — а от върховете на дърветата безмълвно ни наблюдаваха стадо свещени маймуни. Пасенадн си бе осигурил горско убежище в центъра на големия град. През седмицата, която ми бе дадена да се подготвя за официалното представяне пред царя, за мен се грижеше принд Джета. Покани ме в къщата си — висока постройка край брега на реката. В присъствието на такъв цивилизован човек, какъвто бе принцът, срещата ми с глупавите старци приличаше на трескав сън. Все пак, когато му разказах как ме е приел цар Пасенади, принцът се развесели, но се и смути.

— Старецът си е такъв — каза той.

Седяхме на покрива на къщата му. Слънцето залязваше зад бледосините хълмове, а облаците описваха причудливи ивици, напомнящи за идването на мусоните.

Небесният купол над индийската земя е сякаш повдигнат и създава чувството за тайнствена дълбочина — вероятно светлинна измама. Не знам причината, но ефектът е величествен.

— Дали поведението на Пасенади не подсказва защо държавата се разпада? — попитах аз.