Гор Видал - Сътворението

— Кое ли царство няма проблеми, Велики принце?

— Някъде са по-малко. Сега Бимбисара твърди, че е световният монарх. Ти присъствува на жертвоприношението на коня. Видя и чу.

— Но не мога да кажа, че го разбрах. Всъщност цялата държава на Бимбисара е по-малка и от Лидийската сатрапия на Великия цар.

От самото начало тактиката ми бе да внушавам у индийците страхопочитание, но не и да ги плаша. Но едва ли съм го правил много успешно.

— Лидия е само една от двадесетте сатрапии — добавих аз.

— И така да е — отвърна Вирудхака, — в тази част на света единствено долината на Инд е подчинена на Персия, а тази… сатрапия е много далеч от Кошала. Вашият цар трябва още да знае, че никога не сме били побеждавани във война. Интересува ни следното: Бимбисара твърди, че е световният монарх. Обаче жертвоприношението на коня протече зле. Той се надяваше, че ще придобие Варанаси. Не му се удаде. Сега братовчед ми Аджаташатру събира армия. Това означава, че щом свърши дъждовният сезон, ще прекоси Ганг и ще сме във война.

— Доколкото разбрах — започнах аз, като плувец, който се гмурка под водата, — принц Аджаташатру се страхува само от републиките.

— Страхува се от тях толкова, колкото и ние, което ще рече, че изобщо не се страхува — отвърна рязко Вирудхака. — Но войната ще бъде насочена не срещу републиките, а срещу нас. Ние ще победим, разбира се.

— Разбира се, Велики принце.

Очаквах неизбежния въпрос.

— Персия владее долината на Инд.

— Да, но както току-що каза, индийската ни сатрапия е много далеч от Кошала. — Насмешливо си послужих със собствените му думи. Но той продължи невъзмутимо:

— През сухия сезон петстотин мили не са чак толкова огромно разстояние.

Докато разговаряхме, постепенно ни обгърна мракът на безлунната нощ, а собствените ни безплътни гласове се сливаха с далечните гласове от брега на реката, които долитаха отдолу. По едно време разговорът замря и изведнъж изпитах чувството, че сме угаснали. Дали това не е нирвана, питах се аз.

Но после Вирудхака ни върна към действителността. Беше необикновено прям за индийски принц. Заяви, че желае съюз с Персия против Магадха. Попитах го какво би спечелила Персия от такъв съюз и той се зае да изрежда евентуалните изгоди.

— Ние владеем пътя по суша към Китай. Имаме монопол върху търговията с коприна. У нас е центърът на всички важни пътища между Запада и Далечния изток. От Бирма внасяме рубини и нефрит. През нас ще може да се стигне до Южна Индия не само по суша, но и по вода, щом пристанището Чампа мине в наши ръце.

И още много неща в този дух. После ме осведоми точно колко войска ще бъде необходима и кога. Очевидно внимателно бе подготвил речта си за мен.

Докато принцът говореше, аз си представих изражението на Дарий, когато чуе разказа ми за огромното богатство, струпано на керванския площад в Шравасти. Представих си още какви планове ще започне да крои, когато научи, че принцът иска да сключи съюз с Персия. Знаех, че това ще му даде чудесен повод да нахлуе в Индия. Персийската армия ще бъде приветствувана в Кошала. Магадха ще бъде разбита, а Кошала безболезнена присъединена към Персия.

Дарий бе майстор на изтънченото изкуство да присъединява към владенията си чужди царства. Пък и всеки персиец знае наизуст прочутата реч на Кир, произнесена пред мидийците: „Като се подчинихте сега, запазихте живота си. Що се отнася до бъдещето, дръжте се по същия начин и няма да ви сполети зло, ако не се смята за зло това, че няма да ви управлява същият човек, който ви е управлявал преди. Но ще живеете в същите къщи, ще обработвате същите земи…“

Тази реч характеризира неизменната политика на Ахе-менидите. Нищо не се променя в живота на завладения народ освен суверенът. И тъй като Ахеменидът винаги е справедлив владетел, обикновено го посрещат радушно, както навремето мидийците са посрещнали Кир. Освен това Ахеменидът се старае, когато е възможно, да остави на старата династия някакъв външен белег на власт. Няма причина Вирудхака и Аджаташатру да не бъдат назначени за сатрапи… Да, нямаше причина освен една: всеки Ахеменид, който се довери на тези двама ловки принцове, би бил глупак.

— Ще направя каквото мога, Велики принце. Постарах се да се държа едновременно загадъчно и окуражаващо, в най-добрата дворцова традиция на Суза.

— Няма много време. Скоро ще започнат дъждовете. Тогава пътуването по море ще е невъзможно, а ако тръгнем по суша… Къде ще отседне керванът по време на мусоните?