Гор Видал - Сътворението

Но Шравасти не прилича на западните градове. Вся-ка къща има прозорци и балкони, а по покривите се издигат фантастични кулички. По стените често се виждат сцени от безкрайния живот на Рама. Много от тях са красиво нарисувани — или прерисувани, защото всяка година дъждът ги измива. Сега някои собственици покриват стените си с барелефи и гледката е великолепна.

Докато бавно крачехме с губернатора по средата на многолюдния булевард, колесниците ни правеха път, а от гърбовете на слоновете надничаха надолу богата търговци. За разлика от тълпата на пристанището гражданите се държаха благоприлично. Всъщност те бяха свикнали с чужденците. Виждали бяха перси и по-рано, да не говорим за вавилонци, египтяни, гърци и дори посетители отвъд Хималаите — жълтите хора от Китай.

— Вляво са базарите и работилниците — каза принц Джета, както винаги старателен водач.

Можех и сам да се досетя. Из уличките, които започват от големия булевард, се разнасяха типични за различните занаяти звуци и миризми. Една ухаеше на цветя. Друга вонеше на съхнещи кожи. В някои улички отекваше силен шум от чукане по метал, а други се огласяха от песните на птици, предлагани на купувачите като домашни любимци или за месо.

— Вдясно са правителствените сгради, големите къщи, царският дворец. А тук — бяхме стигнали вече до големия централен площад — се събират кервани от цял свят.

Керванският площад на Шравасти е изумителна гледка. Хиляди камили, слонове, волове и коне изпълват най-големия градски площад, който съм виждал. Ден и нощ там пристигат и заминават кервани — товарят ги, разтоварват ги. Три големи чешми утоляват жаждата на животни и хора. Палатките и сергиите никнат като гъби. Край тях невъзмутими търговци купуват и продават какво ли не. Те ловко се прехвърлят от една стока на друга, с очи, които пронизват и блестят като очите на лешоядни птици, плъзнали из опустошено бойно поле.

От керванския площад царският път води до един потънал в зеленина парк, в чийто център се намира изящен дворец, изграден от тухли и дърво. Той не бе тъй величествен, както неотдавнашното творение на Бимбисара, но затова пък бе много по-красив.

Вече се чувствувах изтощен. Придружителите ми също. Естествено, те негодуваха срещу моето хрумване, което ги бе принудило да бият толкова много път. Трябваше да си платя за това и отмъщението дойде още щом влязохме в двореца,

— Царят е наредил веднага да се явиш при него — заяви щастливо плувналият в пот дворцов управител.

За разлика от него аз съвсем не бях щастлив.

— Много съм прашен…

— В такъв случай царят не държи да се спазва протоколът.

— Значи не би имал нищо против първо да се преоблека и…

— Това, че не държи на протокола, многоуважаеми посланико, не означава, че не изисква да му се подчиняват във всичко.

— Нали трябва да му поднеса даровете от Великия цар…

— Даровете ще останат за по-нататък.

— Съжалявам — прошепна принц Джета.

Докато дворцовият управител ме водеше из просторните зали, чиито стени бяха покрити с инкрустации от сребро, седеф и слонова кост, бях измъчван от чувството, че великолепието наоколо е в пълен контраст със собствения ми неугледен вид.

Накрая без всякакви церемонии бях въведен в малка стая, от чиито тесни, островърхи прозорци се виждаха дървета, разцъфнала лоза и мраморен фонтан, в който не течеше вода. Пред един от прозорците се очертаваха силуетите на двама възрастни будистки монаси с бръснати глави.

За миг помислих, че са сбъркали и са ме завели в друга стая. Гледах изумено двамата старци. Приличаха на братя. По-дребният от тях рече:

— Добре дошъл в нашия двор, Кир Спитама.

Понечих да подвия коляно, но цар Пасенади ме спря.

— Не, не. Ти си светец. Трябва да коленичиш само пред поклонниците на… огъня, нали така беше?

— Ние се покланяме единствено на Премъдрия господ. Огънят е само негов пратеник.

Бях толкова изморен, че това бе единственото, което можах да кажа и то едва ли можеше да се нарече проповед, но царят реши да прояви благосклонност.

— Разбира се, разбира се. Вие се кланяте на небесен бог, също като нас, нали, Сарипутра?

— Така е наистина. Всъщност имаме всякакви богове, каквито можеш да си представиш — отговори високият, болезнено слаб Сарипутра.

— Включително и такива, каквито не можеш да си представиш — добави Пасенади.

— Премъдрият господ е единственият бог — заявих аз.

— Ние също имаме единствени богове. Нали, Сарипутра?