Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Баща ми очевидно се е възстановил напълно, сър, и аз съм сигурен, че на него все още може да се разчита. Вярно е, че напоследък допусна някои недоглеждания, докато изпълняваше задълженията си, ала те сами по себе си са абсолютно незначителни.

— Но никой от нас не желае отново да стане свидетел на подобно нещо, нали? Имам предвид припадъка на баща ти и всичко останало.

— В никакъв случай, сър.

— И, разбира се, ако подобно нещо може да се случи вън на поляната, то би могло да се случи навсякъде. И по всяко време.

— Да, сър.

— Включително и, да речем, по време на вечеря, докато сервира.

— Напълно е възможно, сър.

— Виж, Стивънс, първите делегати ще бъдат тук след по-малко от две седмици.

— Вече сме подготвени, сър.

— Това, което се случва в тази къща, по-късно може да има сериозни последици.

— Да, сър.

— Искам да кажа, сериозни последици. Върху цялото бъдещо развитие на Европа. Имайки предвид хората, които ще присъстват, мисля, че изобщо не преувеличавам.

— Не, сър.

— Едва ли това е моментът за рискове, които могат да бъдат избегнати.

— Наистина е така, сър.

— Виж, Стивънс, не става дума баща ти да ни напуска. Просто те моля да преосмислиш задълженията му.

И ако не се лъжа, точно тогава негова светлост каза, докато неловко се взираше в книгата и премяташе страниците:

— Грешките сами по себе си може и да са дребни, Стивънс, но ти самият трябва да разбереш огромното им значение. На баща ти вече не може изцяло да се разчита. В никакъв случай не бива да изпълнява каквито и да било задачи на места, където и най-малката грешчица би могла да застраши успеха на бъдещата конференция.

— Наистина не бива, сър. Разбирам.

— Добре. Тогава те оставям да помислиш по въпроса, Стивънс.

Трябва да кажа, че лорд Дарлингтън лично беше видял как баща ми е паднал някъде преди около седмица. Негова светлост забавлявал своите гости — млада дама и господин — в лятната беседка и наблюдавал как баща ми се приближава през тревата, понесъл таблата с дългоочакваните закуски. Тъкмо там теренът започва да се издига и тогава, както и сега, четири каменни стъпала, вкопани в тревата, улесняваха достъпа до беседката. Точно в основата на тези стъпала баща ми паднал и разпилял съдържанието на таблата — чайник, чаши, чинии, сандвичи, сладкиши — по поляната наоколо. Докато ми съобщят новината и успея да изляза, негова светлост и гостите му бяха вече положили баща ми да легне настрани, завит с одеяло, на възглавница, пъхната под главата му. Той беше в безсъзнание, а лицето му изглеждаше странно сиво. Бяха изпратили да повикат д-р Мередит, но негова светлост смяташе, че баща ми не бива да остава на слънце, докато дойде лекарят. Веднага докараха количка за инвалиди и макар и с много усилия го преместиха в къщата. Когато лекарят дойде, той вече беше значително по-добре и д-р Мередит скоро си тръгна, като неясно спомена нещо за „преумора“.

След тази случка баща ми очевидно се чувстваше крайно неудобно и когато ние с лорд Дарлингтън провеждахме онзи разговор в кабинета, той отдавна изпълняваше всичките си предишни задължения. Следователно никак не беше лесно да му се съобщи, че част от ангажиментите му ще трябва да отпаднат. Задачата ми ставаше още по-трудна и от факта, че от няколко години, не знам защо, но ние с баща ми разговаряхме все по-малко и по-малко. Дори тази тенденция така се беше задълбочила, че след пристигането му в Дарлингтън Хол и кратките реплики във връзка с работата, които си разменяхме, двамата изричахме с безкрайно неудобство.

Най-после реших, че най-добре ще е да разговаряме в усамотението на неговата стая, като по този начин му дам възможност, след като изляза, да обмисли новото си положение на спокойствие. Единственото време, когато баща ми можеше да бъде открит в стаята си, беше много рано сутрин и много късно вечер. Аз избрах първото. Рано една сутрин се изкачих до малкото му таванче в крилото на прислугата и тихо почуках.

Преди този случай рядко ми се беше налагало да влизам в стаята на баща ми и сега отново бях поразен колко тясна и гола бе тя. Дори си спомням как първата ми мисъл беше, че съм попаднал в затворническа килия, но за това може би беше виновна и бледата утринна светлина, не само размерът на помещението и голотата на стените. Защото баща ми беше дръпнал пердетата и вече избръснат и в пълна униформа, седеше на ръба на леглото, откъдето очевидно наблюдаваше как просветлява небето. Поне предполагах, че гледа небето, тъй като от прозорчето не се виждаше нищо друго освен керемиди и олуци. Газената лампа беше изгасена и когато забелязах с какво неодобрение се взря в лампата, която носех, за да осветява пътя ми по разнебитеното стълбище, бързо намалих фитила. След това ефектът от бледата утринна светлина още повече се засили и някак подчерта грубите, набръчкани и все още страховити черти на лицето му.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x