Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Много е възможно да е имало и други подобни случаи, за които вече съм забравил. Нещата обаче достигнаха своя апогей в един сив дъждовен следобед. Бях в билярдната и почиствах спортните трофеи на лорд Дарлингтън. Мис Кентън почука и започна още от вратата:

— Мистър Стивънс, току-що забелязах нещо отвън, което ме озадачи.

— Какво е то, мис Кентън?

— Чудех се дали негово благородие е пожелал статуята на китаеца от горната площадка да бъде заменена с онази, която стои пред тази врата.

— Китаеца ли, мис Кентън?

— Да, мистър Стивънс. Китаецът, чието място обикновено е на площадката, сега е пред тази врата.

— Мис Кентън, боя се, че сте се заблудили.

— Изобщо не мисля, че съм се заблудила, мистър Стивънс. Винаги си поставям за цел да науча къде е мястото на всеки предмет в къщата. Предполагам, че китайците са били почиствани от някого и след това разместени. Ако не вярвате, мистър Стивънс, може би ще си направите труда да надникнете и да се убедите сам.

— Мис Кентън, в момента съм зает.

— Но, мистър Стивънс, имам чувството, че не ми вярвате. Затова излезте, ако обичате, за да видите с очите си.

— Мис Кентън, точно сега съм зает, но скоро ще се занимая с въпроса. Едва ли е толкова спешен.

— Значи приемате, че казвам истината, мистър Стивънс?

— Не приемам нищо, докато не проверя лично, мис Кентън. В момента обаче ми е невъзможно.

Обърнах се и продължих да си върша работата, ала мис Кентън остана на прага да ме наблюдава. След малко отново се обади:

— Виждам, че ще свършите много скоро, мистър Стивънс. Ще ви изчакам отвън, за да може заедно да изясним въпроса.

— Мис Кентън, според мен придавате на този въпрос значение, каквото той едва ли заслужава.

Но мис Кентън беше излязла и докато лъсках трофеите, до слуха ми периодично долитаха стъпки или друг някакъв шум, който ми напомняше, че все още е пред вратата. Реших да продължавам да си намирам работа в билярдната, като си мислех, че скоро тя сама ще се убеди колко абсурдно е поведението й и ще си тръгне. След известно време изчерпах всичките си възможности за дейност с подръчните средства, с които разполагах, а мис Кентън очевидно все още беше отвън. Решен да не губя повече време с тези детинщини, започнах да обмислям как да се оттегля през френските прозорци. Този план обаче имаше един недостатък — времето. Това означаваше няколко големи локви и кални следи по пода, както и необходимостта отново да се върна в билярдната, за да затворя прозорците от вътрешната страна. Най-после реших, че най-добрата стратегия ще бъде просто неочаквано да изляза от стаята и начаса да се отдалеча. Тихичко заех позиция, откъдето най-успешно бих могъл да изхвърча от билярдната, стиснах здраво четките и парцалите, с които работех, и дори съумях да се измъкна през вратата и да направя няколко крачки по коридора, преди изненаданата мис Кентън да дойде на себе си. Тя обаче бързо се окопити, настигна ме и в следващия миг вече беше препречила пътя ми.

— Мистър Стивънс, съгласен ли сте, че китайците са разменени?

— Мис Кентън, много съм зает. Удивен съм, че вие нямате друга работа освен цял ден да се мотаете по коридорите.

— Мистър Стивънс, разменени ли са китайците или не?

— Мис Кентън, бих ви замолил да говорите по-тихо.

— А аз, мистър Стивънс, бих ви замолила да се обърнете и да погледнете китаеца.

— Мис Кентън, моля ви, говорете по-тихо. Какво ще си помисли прислугата, като ни чуе, че крещим с цяло гърло дали някакъв си китаец е разменен с друг или не?

— Истината, мистър Стивънс, е, че от известно време всички китайци в къщата бяха мръсни! А сега местата им са разменени!

— Мис Кентън, поведението ви е направо нелепо. А сега, ако обичате, пуснете ме да мина.

— Мистър Стивънс, ще бъдете ли така добър да погледнете китаеца пред вратата?

— Щом това е толкова важно за вас, мис Кентън, ще допусна, че местата на китайците са били разменени. Ала трябва да призная, че недоумявам защо сте толкова загрижена от тази дребна грешка.

— Грешките сами по себе си може и да са дребни, мистър Стивънс, но вие сам сигурно осъзнавате тяхното огромно значение.

— Мис Кентън, не ви разбирам. А сега ще бъдете ли така любезна да се отстраните от пътя ми?

— Истината, мистър Стивънс, е, че баща ви е натоварен с много повече, отколкото може да върши на неговата възраст.

— Мис Кентън, вие очевидно не си давате сметка какво приказвате.

— Независимо колко добър е бил някога баща ви, сега силите му са доста по-малко. Това е истинското значение на тези „дребни грешки“, както ги наричате вие, и ако не им обърнете внимание, скоро ще последва нещо далеч по-сериозно.