Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Лично от моя, професионална гледна точка е съвсем ясно, че дори и след толкова дълго прекъсване мис Кентън ще бъде идеалното решение на проблема, явил се напоследък в Дарлингтън Хол. Разбира се, като го наричам „проблем“, аз определено пресилвам нещата. В крайна сметка става дума за поредица от много дребни пропуски от моя страна и целта, която преследвам в момента, е всъщност начин за предотвратяване на подобни проблеми, преди те да са се появили. Вярно е, че точно тези дреболии отначало действително ме разтревожиха, ала един път диагностицирал ги правилно като симптоми на недостиг на персонал, аз престанах да се занимавам с тях. Появата на мис Кентън, както казах, ще ги ликвидира окончателно.

Но да се върна на писмото й. То наистина в отделни моменти изразява отчаяние от настоящото й положение — факт, който е доста тревожен. Едно изречение например започва така: „Въпреки че нямам представа с какво бих могла да запълня дните до края на живота си…“ На друго място пък чета: „Остатъкът от живота ми се простира като пустиня пред мен.“ В по-голямата си част обаче тонът му е носталгичен. Тя пише например:

„Този случай ми напомня за Алис Уайт. Спомняш ли си я? Всъщност кой би могъл да я забрави. Мен лично и досега ме преследва кошмарът на ужасното й произношение и уникално грешните й изречения, които само тя можеше да сътвори! Имаш ли представа какво е станало с нея?“

Между другото, нямам, макар че трябва да си призная, споменът за тази влудяваща прислужница ме развесели. Да не говорим, че накрая се оказа една от най-преданите. По-нататък мис Кентън пише:

„Толкова обичах изгледа от прозорците на спалнята на втория етаж. Виждаше се цялата морава и хълмовете в далечината. Все още ли е толкова красиво? През летните вечери в тази гледка имаше някакво вълшебство и сега вече мога да ти призная, че губех много безценни минути, докато стоях омаяна край един от онези прозорци.“

И продължава:

„Ако това ти навява мъчителни спомени, прости ми. Но аз никога няма да забравя как веднъж двамата наблюдавахме баща ти оттам, който крачеше напред-назад край лятната беседка и се взираше в земята, сякаш се надяваше да открие рядко съкровище, което беше изпуснал.“

Наистина е удивително, че и мис Кентън бе съхранила в паметта си този спомен отпреди трийсет години, също както и аз. Сигурно е било точно в една такава лятна вечер, за каквато споменава, защото ясно си спомням, че като се изкачих на втората площадка, забелязах как оранжевите отблясъци на залеза пронизваха здрача на коридора. Вратите на всички спални бяха леко открехнати и в една от тях, до прозореца, се очертаваше силуетът на мис Кентън. Тя каза тихо: „Мистър Стивънс, ако имате една минутка.“ Когато влязох, беше се обърнала към прозореца. Долу сенките на тополите разсичаха моравата. Отдясно, там, където беше лятната беседка, теренът едва забележимо се извисяваше, а край нея съсредоточено крачеше баща ми, „сякаш се надяваше да открие рядко съкровище, което беше изпуснал“, както много точно го описва мис Кентън.

Има някои доста сериозни причини, които обясняват защо до ден-днешен съм запазил този спомен. Освен това, като се замисля, може би не е толкова странно, че същата случка така дълбоко бе впечатлила и мис Кентън, особено ако се вземат под внимание някои аспекти от взаимоотношенията й с баща ми в началото на престоя й в Дарлингтън Хол.

Мис Кентън и баща ми бяха дошли в имението горе-долу по едно и също време — пролетта на 1922 — в резултат на обстоятелството, че тогава наведнъж бях загубил и камериерката, и помощник-иконома си. Тези две личности бяха решили да се оженят един за друг и да напуснат професията. Винаги съм смятал, че подобни връзки са сериозна заплаха за реда в къщата. Оттогава съм губил още много служители поради същите причини. Естествено, човек трябва да е подготвен, че такива неща винаги могат да се случат между слугините и лакеите, и добрият иконом задължително следва да го има предвид при планирането на работата. Но подобни женитби сред по-старшия персонал се отразяват пагубно на организацията. Разбира се, ако двама души се влюбят и решат да се оженят, би било проява на грубост да им вменяваме вина. Мен лично ме дразнят онези личности — и тук камериерките имат особен грях, — които не са истински отдадени на професията, а само се местят от място на място в търсене на приключения. Такива хора са проклятие за добрия професионализъм.

Веднага искам да поясня, че като казвам това, нямам предвид мис Кентън. Разбира се, тя също след известно време ни напусна, за да се омъжи, ала мога да се закълна, че докато работеше като камериерка под мое ръководство, бе изцяло посветена на задълженията си и нито за миг не позволи други помисли да попречат на професионалните й ангажименти.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x