Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Разбира се, вие може да ми възразите, както правеше мистър Греъм, когато развивах теорията си в онези прекрасни вечери край камината. Той твърдеше, че ако наистина съм прав, то тогава можем да познаем великия иконом само ако сме го наблюдавали как се държи по време на сериозно изпитание. Ние обаче заявяваме, че мистър Маршал или мистър Лейн са велики, макар че почти никой не ги е виждал как действат в подобни условия. Трябва да призная, че тук мистър Греъм донякъде има право, но все пак съм сигурен, че след като си бил в професията толкова дълго, колкото мен, можеш интуитивно да прецениш дълбочината на нечий професионализъм, без да е нужно да го наблюдаваш, когато е под напрежение. И действително, ако човек има този късмет да срещне велик иконом, и през ум не би му минало да го подлага на специални изпитания. Той просто не би могъл да си представи ситуация, способна да разклати професионализъм, упражняван с толкова авторитет. Между другото сигурен съм, че някакво подобно прозрение е пронизало дори гъстата алкохолна мъгла и е накарало пътниците на баща ми засрамено да млъкнат в онзи неделен следобед преди много години. С тези хора е като с хубавия английски пейзаж — такъв, какъвто го видях сутринта: просто знаеш, че пред теб е величието.

Не се съмнявам, че ще се намерят такива, според които всички опити да се анализира величието така, както аз го направих, са безсмислени. „Винаги знаеш кога някой го има и кога го няма — твърдеше мистър Греъм. — Повече от това надали можеш да кажеш.“ Аз обаче вярвам, че наш дълг е да не се поддаваме на поражението така лесно. Наша професионална отговорност е сериозно да мислим по тези проблеми, за да знаем как да се стремим и ние да постигнем това „достойнство“.

Ден втори — сутринта

Солсбъри

Почти никога не съм успявал да се наспя в чуждо легло, така че след кратка и неспокойна дрямка преди около час вече бях съвсем буден. Все още беше тъмно и като знаех, че ме очаква цял ден зад волана, направих опит да заспя отново. Той, разбира се, се оказа безуспешен и когато най-после реших да стана, беше толкова тъмно, че се наложи да запаля лампата, за да се избръсна на мивката в ъгъла. Но след като приключих и я изгасих, денят вече прозираше през пердетата.

Дръпнах ги. Светлината беше съвсем бледа и дори имаше мъгла, която скриваше фурната и аптеката отсреща. Насочих поглед надолу по улицата към гърбавото мостче и видях, че мъглата се издига от реката и дори напълно скрива едната колона на мостчето. Никъде не се мяркаше жива душа и като изключим ехото от далечен ковашки чук и кашлицата, която периодично долиташе някъде от задните стаи, цареше пълна тишина. Очевидно съдържателката все още не беше станала, което означаваше, че няма никаква вероятност да сервира закуската по-рано от обявения час, в седем и половина.

Сега, в тези спокойни мигове, докато чакам светът около мен да се разбуди, аз се улавям, че отново прехвърлям наум откъси от писмото на мис Кентън. Междувременно отдавна трябваше да съм обяснил защо я наричам „мис Кентън“. За да сме точни, „мис Кентън“ всъщност е „мисис Бен“, каквато е от двайсет години. Аз обаче я познавах по-отблизо в моминските й години и откакто замина да живее на Западното крайбрежие като „мисис Бен“, не съм я виждал нито веднъж. Ето защо, надявам се, ще извините волността ми да се обръщам към нея така, както я познавах и както през всичките тези години съм я наричал в мислите си. Разбира се, писмото й ми даде допълнително основание да продължавам да мисля за нея като за „мис Кентън“, тъй като за жалост по всичко личи, че бракът й най-после се е провалил. Там няма подробности по въпроса, а и не бих могъл да очаквам подобно нещо, но мис Кентън недвусмислено заявява, че се е изнесла от къщата на мистър Бен в Хелстън и временно живее при една позната в близкото селище Литъл Комптън.

Естествено, тъжно е, че бракът й е завършил с провал. Точно в този момент тя несъмнено със съжаление си спомня за минали решения, в резултат на които сега, вече на средна възраст, остава самотна и нещастна. При тези обстоятелства е съвършено разбираемо, че мисълта да се завърне в Дарлингтън Хол би й донесла огромно утешение. Вярно, нито веднъж не назовава желанието си открито, но безспорно това е посланието, което чета между редовете, пропити с дълбока носталгия по Дарлингтън Хол. Разбира се, мис Кентън не би могла да се надява, че ако се върне сега, ще може да върне и онези загубени години и мой дълг ще бъде веднага да й го внуша още щом я видя. Ще се наложи да й обясня колко са различни нещата днес, че дните, в които командвахме огромен персонал, вероятно никога вече няма да се върнат. Но мис Кентън е интелигентна жена и сигурно сама е осъзнала всичко това. А в края на краищата и не виждам защо възможността да се върне в Дарлингтън Хол и да доизкара там годините си за пенсия да не е истинска утеха за живот, доминиран от чувството за пропиляност.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.