Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Моят баща, както вече казах, беше от поколение, на което милостиво му беше спестено това позорно объркване на професионалните стойности. Затова отново твърдя, че въпреки неспособността му за езикови еквилибристики и ограничените му познания той не само знаеше всичко под слънцето за това как се ръководи една къща, но когато беше в апогея си, определено притежаваше онова „професионално достойнство“, за което говорят в дружество „Хейс“. Затова, ако се опитам да ви опиша какво правеше баща ми толкова изключителен, може би ще успея да ви внуша идеята си за „достойнство“.

Имаше една история, която той винаги с удоволствие разказваше. Спомням си, че съм го чувал да я разправя на гостите, докато бях дете, и по-късно, когато започнах да работя като лакей под негово ръководство. Разказваше я отново и първия път, когато се върнах да го видя, след като бях получил първия си пост на иконом — при мисис и мистър Мъгеридж в сравнително скромната им къща в Алшот, Оксфордшир. Очевидно тази история означаваше много за него. Хората от предишното поколение не бяха свикнали да обсъждат и анализират нещата като нас и според мен многократното разказване на историята беше неговият начин да разсъждава критично за професията, която упражняваше.

Очевидно ставаше въпрос за истински случай, свързан с един иконом, заминал с господаря си за Индия и служил там в продължение на много години, постигайки с местния персонал същия висок стандарт, какъвто му бил присъщ в Англия. Един следобед икономът влязъл в трапезарията, навярно с намерение да провери дали всичко е наред за вечерята, и в миг забелязал, че под масата се е изтегнал тигър. Излязъл тихо от стаята, като внимателно затворил вратата след себе си, и спокойно се отправил към салона, където господарят му пиел чай с гостите си. Той привлякъл вниманието му с дискретно покашляне и прошепнал в ухото му: „Съжалявам, сър, но изглежда, в трапезарията има тигър. Може би ще позволите да използвам двуцевката?“

И според легендата няколко минути по-късно господарят и гостите му чули три пушечни изстрела. Когато след известно време икономът отново се появил в салона да долее чая им, господарят попитал дали всичко е наред.

— Отлично, благодаря ви, сър — бил отговорът. — Вечерята ще бъде сервирана в обичайното време и аз със задоволство мога да ви уведомя, че дотогава няма да има никакви видими следи от скорошното събитие.

Последната фраза — „никакви видими следи от скорошното събитие“ — баща ми повтаряше с усмивка и с възхищение поклащаше глава. Той не твърдеше, че познава иконома, нито пък някого, който го е виждал, но винаги настояваше, че случката е станала точно така, както я разказваше. Всъщност няма никакво значение дали тази история е истинска; по-важно е онова, което ни разкрива за идеалите на баща ми. Защото днес, като се взирам в кариерата му назад в годините, осъзнавам, че през цялото време се е стремил някак си да стане икономът от своя разказ. И по мое мнение, когато беше на върха на кариерата си, той беше постигнал своята амбиция. И макар че никога не бе имал случай да види тигър под масата, като се замисля за всичко, което знам или съм чувал за него, се сещам поне за няколко ситуации, в които баща ми недвусмислено бе демонстрирал точно това качество, от което толкова се възхищаваше в онази история.

Един такъв случай ми беше разказан от мистър Дейвид Чарлс от компанията „Чарлс и Рединг“, който понякога посещаваше Дарлингтън Хол по времето на лорд Дарлингтън. Една вечер се наложи да бъда и негов камериер и мистър Чарлс ми каза, че преди няколко години е срещнал баща ми, когато е гостувал в Логбъро Хаус — дома на мистър Джон Силвърс, индустриалеца, където баща ми служи петнайсет години, най-добрите в кариерата му. Мистър Чарлс ми довери, че след инцидента, станал по време на гостуването му, той никога не може да забрави баща ми.

Един следобед за свой срам мистър Чарлс допуснал да се напие в компанията на други двама посетители — които ще нарека мистър Смит и мистър Джоунс, тъй като в някои среди все още може би си спомнят за тях. След като пили час, та и повече, тези господа решили, че искат да се поразходят с кола из околните селища. Автомобилът тогава все още беше новост. Те убедили мистър Чарлс да ги придружи и тъй като шофьорът отсъствал в момента, наложило се баща ми да кара колата.

Щом потеглили, мистър Смит и мистър Джоунс, макар и на средна възраст, започнали да се държат като ученици. Пеели неприлични песни и правели още по-неприлични забележки по адрес на всичко, което виждали през прозореца. Освен това господата забелязали на картата, че три от селата в околността се наричали Морфи, Солташ и Бригуун. Не съм съвсем сигурен, че точно така се казвали, но идеята била, че те напомняли на мистър Смит и мистър Джоунс за трима вариететни герои — Мърфи, Солтмън и Бриджит Котаната, за които и вие може да сте чували. И господата се амбицирали да посетят трите села в чест на вариететните артисти, така да се каже. Според мистър Чарлс баща ми ги бил превел през едното и тъкмо щял да влезе във второто, когато или мистър Смит, или мистър Джоунс забелязал, че селото е Бригуун — ще рече третото, а не второто име в поредицата. Те гневно настояли баща ми незабавно да обърне колата, за да обиколят селата в „правилния ред“. Това означавало да изминат два пъти по-дълъг път, но мистър Чарлс ме увери, че баща ми приел заповедта като най-разумното нещо на света и не престанал да се отнася към тях с безукорна учтивост.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x