Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Здесь есть возможность читать онлайн «Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2005, ISBN: 2005, Издательство: Труд, Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Остатъкът от деня: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Остатъкът от деня»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

„Тъй като конференцията беше на много високо ниво, участниците в нея бяха само осемнайсет видни господа и две дами — една германска графиня и страховитата мисис Елеонор Остин, която по това време все още живееше в Берлин. Всеки от тях обаче можеше да доведе със себе си секретари, камериери и преводачи и нямаше никакъв начин да се установи точният брой на хората, които трябваше да очакваме.
Оказа се и че някои от участниците щяха да дойдат по-рано от предвидените за конференцията три дни, за да могат да се подготвят и преценят настроението на колегите си, макар че точните дати на пристигането им отново бяха несигурни. Следователно ставаше ясно, че персоналът не само трябваше да дава всичко от себе си и да бъде в постоянна готовност, но се налагаше да проявява и невероятна гъвкавост. Дори в един период бях твърдо убеден, че няма да успеем да преодолеем това огромно предизвикателство, ако не доведа допълнителен външен персонал.
Този вариант обаче, като оставим настрана опасенията на господаря, че ще плъзнат клюки, щеше да ме принуди да разчитам на непознати тъкмо когато всяка грешка можеше да се окаже фатална. Ето защо се заех с подготовката на идващите дни, както може би само генералът се подготвя за битката.“
За книгата
Романът „Остатъкът от деня“ е публикуван през 1989 г. Това произведение изстрелва създателя му на световната литературна сцена. Интересното в случая е, че „Остатъкът от деня“ е един от най-известните английски романи, а е написан от чужденец. Демократичността на английската култура позволява това. Поради тази причина линията, следвана от писатели като руснака Владимир Набоков и поляка Джоузеф Конрад, намира естественото си продължение в творчеството на Ишигуро.
Разказвачът в книгата е Стивънс — икономът на симпатизиращия на нацистите лорд Дарлингтън. Благородникът поддържа нацистки лидери като Мосли. В романа са развити няколко теми — те интерпретират професионализма в съвременното общество и нещата, които трябва да пожертваме, за да останем верни на себе си.
Една от основните теми в романа е тази за служенето. Прислужникът е безкрайно внимателен по отношение на стопанина си. Останалото — любовта, смъртта на баща му и т.н. — сякаш минава отстрани. Прислужникът смята, че много неща зависят от него. Дали пък не е прав — понякога съдбата на Европа би могла да зависи в известна степен и от това доколко добре е изчистил сребърната посуда на господаря си.
Някои критици твърдят, че в книгата личи силното влияние на японската култура. Но Ишигуро отрича това. Според него голямата част от живота му е протекла във Великобритания и той е дълбоко повлиян най-вече от английската култура.
През 1989 г. романът получава литературната премия „Букър“. През 1993 г. по мотиви на това произведение е заснет филм, в който играят Ема Томпсън и Антъни Хопкинс.
За автора
Казуо Ишигуро е роден на 8 ноември 1954 г. в Нагасаки. Семейството му емигрира в Обединеното кралство, когато става на 6 години. Родителите му са мислили, че ще се върнат в Япония. Затова Казуо израства и се образова между две култури.
През 1978 г. получава бакалавърска степен от университета в Кент по специалността английски език и философия. Магистърската му степен (отново по хуманитарни науки) е от университета на Източна Англия две години по-късно.
През 1981 г. започва литературната му кариера — тогава публикува 3 разказа. Първият му роман е „Замъглени хълмове“. Книгата е посрещната радушно от критиката, получава национална литературна премия от Кралското литературно общество и е преведена на 13 езика. Произведението е изградено от спомените на японката Ецуко, която трябва да преживее самоубийството на дъщеря си.
Вторият роман на Ишигуро „Художникът в плаващия свят“ също жъне успехи. Книгата е удостоена с премията „Уитбръд“ за най-добра творба през 1986 г.
Третият роман — „Остатъкът от деня“ (1989 г.), прави писателя международно известен. И в трите произведения главните персонажи се оглеждат назад, като се опитват да разберат отминалите събития.
Публикува още творби, между които и романа „Когато бяхме сираци“ (2000 г.). В него се разказва за частен лондонски детектив от двайсетте години. Но главното тук е не криминалният сюжет, а идеята за самопознанието на личността.
За литературните си постижения Ишигуро е награден през 1995 г. с Ордена на Британската империя. Сега живее в Лондон с жена си и дъщеря си.

Остатъкът от деня — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Остатъкът от деня», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Въпреки всичките ми резерви по адрес на дружеството, мое твърдо убеждение е, че специално това изискване отразява истината. Да вземем личностите, за които сме единодушни, че са „велики“ икономи, примерно мистър Маршал или мистър Лейн. Действително излиза, че качеството, което ги отличава от всички изключително компетентни икономи, най-добре се характеризира с думата „достойнство“.

Разбира се, оттук веднага следва другият въпрос: от какво се определя достойнството? Точно на тази тема с колеги от ранга на мистър Греъм водехме най-плодотворните разговори. Мистър Греъм смяташе, че този вид „достойнство“ е нещо като женската красота и следователно всички опити да го дефинираме са абсолютно безсмислени. Аз от своя страна държах на мнението, че да се прави подобен паралел би означавало да се омаловажи „достойнството“ на колеги като мистър Маршал. Освен това основното ми възражение срещу тази аналогия бе логично следващият извод, че това „достойнство“ е дар божи и човек или го притежава, или не; и ако го няма, да се стреми към него е точно толкова безсмислено, колкото и опитите на грозната жена да стане красива. И докато приемам факта, че мнозинството икономи вероятно успяват да разберат, че не носят необходимия капацитет за него, аз съм твърдо убеден, че този вид „достойнство“ е нещо, към което съзнателно можеш да се стремиш по целия си професионален път. И съм сигурен, че „великите“ икономи, които го притежават, са го придобили след много години на обучение и задълбочено натрупване на опит. Следователно от професионална гледна точка да приемем мнението на мистър Греъм, би било твърде пораженческо.

И все пак, въпреки скептицизма на мистър Греъм, спомням си колко вечери сме прекарвали двамата, опитвайки се да вникнем в същината на това „достойнство“. Така и не постигнахме споразумение, но аз за себе си мога да кажа, че по време на тези спорове избистрих собствените си идеи по въпроса и тях до голяма степен твърдо споделям и днес. Затова, ако ми позволите, бих желал да се опитам да ви обясня какво означава това „достойнство“.

Уверен съм, няма да спорим, че мистър Маршал от Чарливил Хаус и мистър Лейн от Брайдууд са двамата най-велики икономи на нашето време. Вие може би смятате, че и мистър Хендерсън от Бранбъри Касъл също спада към тази категория. От друга страна, може да ме сметнете за пристрастен, ако ви кажа, че собственият ми баща в много отношения би могъл да се равнява по тези мъже и че винаги съм търсил примери за „достойнство“ в неговата кариера. И съм твърдо убеден, че в най-добрите си години в Логбъро Хаус той беше истинско олицетворение на „достойнството“.

Разбирам, че ако се погледне по-обективно, възможно е да се сметне, че баща ми не притежава различни качества, обикновено приписвани на великите икономи. Аз обаче съм готов да споря, че точно тези качества са по-скоро изкуствени и се използват предимно за ефект — на пръв поглед са привлекателни, като глазурата върху тортата, но нямат нищо общо със същината. Имам предвид подробности като добро произношение и богат речник, разнообразни познания по въпроси, засягащи лова със соколи, или, да речем, размножаването на тритоните — все качества, с които баща ми не би могъл да се похвали. Освен това не бива да забравяме, че той беше иконом от друго поколение, започнал кариерата си по време, в което подобни познания не са се смятали за редни, камо ли предпочитани при един иконом. Манията за красноречие и широки познания се появи с моето поколение, вероятно по примера на мистър Маршал, когато някои по-посредствени личности, в опитите си да копират неговото величие, бъркаха външната показност с дълбоката същина. Моето мнение е, че нашето поколение прекалено много се увличаше по „украшенията“; един бог знае колко ценно време е било похабено в практикуване на произношението и езикови упражнения, колко часове са отишли в разучаване на енциклопедията и „Провери знанията си“, вместо да бъдат използвани за овладяване същността на занаята.

И макар че не бива да бягаме от отговорност, длъжен съм да спомена, че някои господари носят сериозна вина, защото насърчаваха подобни тенденции. Неприятно ми е да го казвам, но напоследък има много имения, някои с най-древен произход, които са склонни да се съревновават помежду си и да падат дотам, че да се „фукат“ пред гостите си с иконом, овладял тези тривиални номера. Чувал съм най-различни истории за служители, демонстрирани като циркови маймуни по време на приеми. Аз лично също съм бил свидетел на такъв позорен случай. В този дом за гостите бе станало нещо като задължителен спорт да звънят на иконома и да му задават най-разнообразни въпроси от рода на кой е спечелил Дербито в еди-коя си година, все едно беше Човекът Памет в някоя вариететна програма.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Остатъкът от деня»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Остатъкът от деня» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Остатъкът от деня»

Обсуждение, отзывы о книге «Остатъкът от деня» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x