Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Но аз се отклонявам от темата. Обяснявах ви, че се нуждаехме от камериерка и помощник-иконом по едно и също време и мис Кентън беше дошла — спомням си, с необичайно добри препоръки — да заеме първото място. Така се случи, че точно тогава беше приключила и славната служба на баща ми в Логбъро Хаус вследствие кончината на господаря му мистър Джон Силвърс и той бе в процес на търсене на работа и подслон. И макар че все още беше професионалист от най-висока класа, вече бе навършил седемдесетте и артритът и други старчески болести сериозно го мъчеха. При това положение изобщо не беше сигурно, че ще може да се пребори с конкуренцията на добре обучените и напиращи за служба млади икономи. Предвид тези обстоятелства сметнах, че ще бъде разумно решение, ако помоля баща ми да внесе в Дарлингтън Хол своя огромен опит и изисканост.

Спомням си за една сутрин скоро след като мис Кентън и баща ми вече работеха при нас. Седях на масата в стаичката си и преглеждах някаква документация, когато на вратата се почука. Малко се изненадах, защото мис Кентън отвори и влезе вътре, преди да съм я поканил. В ръцете си държеше голяма ваза с цветя. Усмихна ми се и каза:

— Мистър Стивънс, реших, че цветята ще поосвежат стаичката ви.

— Не ви разбрах, мис Кентън?

— Стори ми се тъжно, че в този прекрасен слънчев ден вашата стая е толкова мрачна и студена, мистър Стивънс. Затова сметнах, че цветята ще я оживят малко.

— Много любезно от ваша страна, мис Кентън.

— Срамота е, че тук не прониква повече слънце. Дори стените са леко влажни, не е ли така, мистър Стивънс?

Отново се върнах към сметките и промърморих:

— Обикновен конденз, мис Кентън.

Тя постави вазата на масата пред мен, после огледа стаичката ми и каза отново:

— Мистър Стивънс, ако искате, мога да ви донеса малко изрезки за стените.

— Мис Кентън, оценявам любезността ви. Това обаче не е стая за забавления. Щастлив съм, че всичко, което отвлича вниманието, е сведено до минимум.

— Но, мистър Стивънс, не виждам никакъв смисъл да държите стаята си толкова тъмна и лишена от цвят.

— Досега ми е служила отлично точно такава, каквато е, мис Кентън, макар че оценявам загрижеността ви. Между другото, тъй като и без това сте тук, искам да ви направя една забележка.

— О, така ли, мистър Стивънс?

— Да, мис Кентън, съвсем дребна забележка. Вчера случайно минавах покрай кухнята, когато ви чух, че наричате някого „Уилям“.

— Наистина ли, мистър Стивънс?

— Наистина, мис Кентън. Съвсем ясно чух как няколко пъти повторихте „Уилям“. Мога ли да ви попитам към кого се обръщахте с това име?

— Сигурно е било към баща ви, мистър Стивънс. Доколкото знам, в тази къща само той се казва така.

— Лесно е да се допусне подобна грешка — отвърнах с лека усмивка. — Мога ли да ви помоля за в бъдеще, мис Кентън, да наричате баща ми „мистър Стивънс“? Ако говорите за него пред трето лице, тогава бихте могли да го наричате „мистър Стивънс-старши“, за да го разграничите от мен. Много съм ви благодарен, мис Кентън.

С тези думи аз отново се обърнах към документите на масата. За моя изненада обаче мис Кентън не си тръгна.

— Извинете, мистър Стивънс — обади се тя след миг.

— Да, мис Кентън.

— Опасявам се, че не разбрах какво точно ми казахте. Навсякъде досега съм се обръщала към подчинените си с малките им имена и не виждам причина да променям стила си в тази къща.

— Съвсем понятна заблуда, мис Кентън. Ако за миг се замислите обаче, може би ще прозрете колко нередно е някой като вас да говори така „отвисоко“ с човек като баща ми.

— Продължавам да не разбирам накъде биете, мистър Стивънс. Казвате някой като мен, но доколкото знам, аз съм камериерката в тази къща, а баща ви е помощник-иконом.

— Разбира се, длъжността му е на помощник-иконом, както казахте. Ала аз съм удивен, че с вашата наблюдателност все още не сте проумели, че той в действителност е нещо повече. Нещо много повече.

— Несъмнено съм проявила удивителна ненаблюдателност, мистър Стивънс. Единственото, което забелязах, е, че баща ви е един способен помощник-иконом, и се обръщах към него, както е редно. Наистина сигурно му е било безкрайно оскърбително да го заговарят такива като мен.

— Мис Кентън, от тона ви става ясно, че вие просто не сте забелязали баща ми. Защото, ако бяхте, щяхте да сте съвсем наясно защо не е редно човек на вашата възраст и с вашия пост да се обръща към него с „Уилям“.

— Мистър Стивънс, аз може и да не съм била камериерка много дълго, но смея да кажа, че и през този кратък период способностите ми са били доста високо оценени.