Кадзуо Ишигуро - Остатъкът от деня

Както е тръгнало, спомените започват да ме заливат и това ми се струва глупаво. В крайна сметка настоящото ми пътешествие е една рядка възможност да се насладя изцяло на великолепието на английския пейзаж и знам, че ако сега неоправдано се разсейвам, после горчиво ще съжалявам. Дори се сещам, че съм пропуснал да разкажа за нещо, което ми се случи по пътя — освен онова кратко спиране на хълма, за което вече говорих. И това наистина е пропуск, като се има предвид какво удоволствие ми достави вчерашният ден.

Бях планирал пътешествието до Солзбъри много старателно, като почти изцяло избягвах главните пътища. Ненужно обикаляне, ще кажат някои, но по този начин можех да видя почти всички забележителности, описани от мисис Дж. Саймънс в прекрасните й книги, и определено мога да заявя, че не съжалявам. Почти през цялото време шофирах сред нивя или вдъхвах прелестното ухание на ливадите; често се улавях, че съвсем съм намалил скоростта, за да се насладя на някой поток или долина, покрай които минавах. Ала в действителност не слязох от колата нито веднъж, преди съвсем да наближа Солзбъри.

Движех се по дълга права отсечка, а от двете ми страни се простираха безкрайни ливади. Всъщност теренът бе станал открит и равен, което позволяваше да виждам далеч във всички посоки. На хоризонта пред мен се очертаваше и острият връх на катедралата в Солзбъри. Бях изпаднал в спокойно и съзерцателно настроение и може би затова отново карах много бавно — надали е повече от 25 км/ч. И добре, че беше така, защото навреме успях да забележа една кокошка, която съвършено лениво пресичаше пътя. Рязко спрях форда на трийсет-четирийсет сантиметра от пернатото, което на свой ред прекрати разходката си и застана точно пред колата. Аз натиснах клаксона, но единственият резултат беше, че птицата се наведе и започна да си кълве нещо по земята. Доста раздразнен, тъкмо понечих да сляза и единият ми крак бе все още вътре, когато чух женски глас:

— О, много моля да ме извините, сър.

Огледах се и забелязах, че току-що бях подминал малка ферма. Явно стресната от клаксона, беше дотичала млада жена, запасана с престилка. Тя мина покрай мен, грабна кокошката, притисна я до гърдите си и ми се извини още веднъж. След като я уверих, че нищо особено не се е случило, жената каза:

— Безкрайно съм ви благодарна, че не прегазихте клетата Нели. Тя е добро момиче и ни снася най-едрите яйца, които някога сте виждали. Голяма добрина ни направихте, като спряхте. А сигурно много бързате.

— О, изобщо не бързам — отвърнах с усмивка. — За пръв път от дълги години имам тази възможност и трябва да ви призная, че ми е доста приятно. Сега пътувам просто за удоволствие.

— О, това е чудесно, сър. И сте се запътили към Солзбъри, предполагам.

— Всъщност да. Между другото това, което виждаме отсреща в далечината, е катедралата, нали? Чувал съм, че е великолепна сграда.

— О, да, сър, много е хубава. Е, аз самата така и не съм ходила до Солзбъри, затова не бих могла да ви кажа как точно изглежда отблизо. Оттук обаче всеки ден виждаме острия й връх. Понякога е доста мъгливо и съвсем се изгубва, но сам можете да се убедите, че в ясен ден като днешния гледката е прекрасна.

— Забележителна.

— Толкова съм ви благодарна, че не прегазихте нашата Нели, сър. Преди три години горе-долу на същото място така ни загина костенурката. Всички бяхме дълбоко разстроени.

— О, колко тъжно — казах печално.

— Наистина беше, сър. Хората мислят, че ние, фермерите, сме свикнали да гледаме как животните ги нараняват или убиват, ала това изобщо не е вярно. Синчето ми плака дни наред. Толкова бяхте добър, че спряхте заради Нели, сър. Сега, след като вече сте слезли от колата, защо не дойдете да изпиете чаша чай с нас? Ще ни бъде приятно. А и ще ви освежи за пътя.

— Много сте любезна, но наистина трябва да тръгвам. Искам да стигна в Солзбъри навреме, за да мога да разгледам многобройните му забележителности.

— Така е, сър. Е, благодаря ви още веднъж.

Потеглих отново, ала по някаква причина карах бавно — може би защото очаквах, че и други домашни животни могат да пресекат пътя ми. Трябва да ви кажа, че след тази среща се почувствах в чудесно настроение. Малката добринка, за която ми бяха благодарили, и неподправената добрина, която ми бяха предложили в замяна, ме изпълниха с приятно очакване, свързано с предстоящото ми пътуване през следващите няколко дни. Та ето в какво настроение пристигнах в Солзбъри.

Струва ми се обаче, че трябва да направя още някои пояснения във връзка с баща ми, тъй като сигурно съм ви оставил с впечатление, че съм се отнесъл с него доста рязко по повод все по-напускащите го способности. Работата е там, че не можех да подходя по никакъв друг начин освен така, както го направих. Убеден съм, ще се съгласите с мен, след като подробно ви обясня как стояха нещата в онези дни. Имам предвид, че важната международна конференция, която щеше да се проведе в Дарлингтън Хол, приближаваше застрашително и не ни даваше големи възможности за проява на снизхождение или „приказки със заобикалки“. Освен това трябва да напомня, че макар и през следващите петнайсетина години Дарлингтън Хол да беше свидетел на още много събития с подобна значимост, тази конференция през март 1923 беше първата. Може да се каже, че все още нямах достатъчно опит и не бях склонен да оставям нищо на случайността. Всъщност в мислите си често се връщам към онази конференция и по много причини смятам, че тя бележи повратен момент в живота ми. Убеден съм например, че точно в този период истински възмъжах като иконом. Това не означава, че непременно съм станал „велик“ иконом; най-малкото не съм аз, който ще дава оценки. Но ако случайно някой някога реши да изкаже мнение, че по време на кариерата си съм развил поне донякъде това решаващо качество — „достойнството“, този човек може би ще пожелае да бъде насочен към конференцията от март 1923. Тогава аз наистина доказах, че може би имам данни за това качество. Тя бе едно от онези събития, които се явяват във върхови моменти от развитието ти, за да те предизвикат и доведат до ръба на възможностите ти, че и отвъд него, така че по-късно да започнеш да се преценяваш по нови стандарти. Конференцията, разбира се, остана паметна и по други, съвсем различни причини, за които сега ще ви разкажа.