Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

Насред това бойно поле се приземи Вторият апокалиптичен ездач. Като дете свещеникът с маратонките, който се казваше Денис, беше доста дебел и затова другите деца го наричаха с прякори като „Джаба Хътянина“ и „Задръсти улица“. Вече младеж, Денис спортуваше като луд, ядеше само моркови и пиеше енергийни напитки, които имаха синтетичен вкус подобно на полиестерните ризи, чиито ръкави той обичаше да дъвче винаги, когато се смущаваше. Най-накрая Денис стана строен и слаб, но продължаваше да изпитва глад, който така и никога не задоволи съвсем от страх да не започне да изглежда като преди. Но сега, като ездач на име „Глад“ той видя, че всички хора таят в себе си някаква страст, която животът им не позволява да удовлетворят. Едни копнееха за любов, други се стремяха към пари, секс или дори само буйна коса. Сега със самото си присъствие Денис можеше да отключи всички тези неудовлетворени копнежи, които всеки таеше у себе си. Един мъж в средата на петдесетте нарече жена си, с която бяха женени от 35 години, „бабушкера“ и хукна след група двайсетгодишни момичета с къси потничета. Бездетни жени отмъкваха бебета от детските колички, една напълно изтощена самотна майка нямаше нищо против това, пазещи диета жени нападнаха сладкарските щандове, ученици от основнотоучилище нападнаха магазините за мобилни телефони, а изненадващо много мъже — бутиците за женски дрехи, които веднага облякоха. Освен това, един човечец, който досега не бе изживял своята склонност към пиромания, ликуващо откри колко леснозапалими са дървените къщи, обявени за паметници на културата.

Над този ад кръжеше върху горящия си кон третият апокалиптичен ездач, на име „Болест“. Докато Свен и Денис опиянени се наслаждаваха на новото си могъщество, Ката все още се бореше със себе си, като стремежът да последва собствената си тъмна страна ставаше все по-силен. Когато конят й закръжи над градската болница, тя повече не можеше да се владее. Спусна се надолу, точно на най-горния етаж, чиято зидария рухна под пламъците на коня. Пациентите я погледнаха ужасено, но Ката, която сега стоеше с коня си на изхода на болницата, имаше очи само за лекарите, професията на които тя толкова мразеше. На повечето от тях изобщо не им пукаше за нейните страдания и затова тя щеше да им отмъсти с новата си сила. Тя Бе В състояние да отключи Всички Болести, които съществуват В тялото на даден човек, но които щяха евентуално да се проявяват едва след година. На главната лекарка тя отреди комбинация от диабет и паркинсон, да видим как щеше сама да си бие инсулин. На лекаря от бърза помощ тя отключи Булимията, а заедно с нея и широк спектър от хранителни алергии. На младия асистент лекар Ката отреди деменция и простатит едновременно, така че да му се ходи до тоалетната, но да не си спомня къде се намира тя.

Ката вече не мислеше как да надхитри сатаната, тя също бе обхваната от опиянението на новата си сила.

Единственият ездач, който благородно се въздържаше и продължаваше спокойно да кръжи като лешояд в небето над Маленте, беше смъртта. Тя все още беше в образа на Мари и я очакваше като първата жертва на Страшния съд.

Йешуа забърза към пешеходната зона, над която вече се виеха черни димни облаци. С неговите бързи крачки едва смогвах да не изоставам. Проклетите обувки.

При вида на решително крачещия Йешуа, въпреки апокалиптичните ездачи и горящия център на града, можех да мисля само за едно: за пропуснатата целувка. Ужасно мъчно ми беше, че нашият магически момент беше прекъснат. Но пък, от друга страна, пак бях щастлива, защото нали Йешуа беше поискал да ме целуне отново. И точно затова сърцето ми се късаше, защото се страхувах, че за нас двамата вече беше прекадено късно, а Страшният съд беше настъпил преждевременно.

— Как така настъпи Страшният съд? — попитах Йешуа, задъхвайки се. — Нали имахме още време до идния вторник? Да не говорим, че това тук е Маленте, а не Йерусалим.

— Никога не подценявай силата и лукавството на сатаната — отговори сериозно Йешуа.

— Аааа… — хрумна ми обезпокояваща мисъл — какво всъщност ще се случи, ако той спечели финалната битка?

— Тогава — рече Йешуа — злото ще възтържествува за вечни времена.

Треперейки от страх си представях как убийци, садисти и борсови агенти най-после поемат скиптъра в ръка. Тя щяха да измъчват, изтезават и експлоатират добрите и тъй като вече никой нямаше да може да умира, щеше да продължава така за вечни времена. В сравнение с това огненото езеро щеше да е като джакузи.