Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Това няма да се случи — заяви строго сатаната и понечи да се качи на последното стъпало на подвижната стълба.

— Но може би ти също си инструмент в ръцете на Бог, така, както ние сме В твоите — не се отказваше Ката. При тези думи черното, женско чело на сатаната се сбърчи. Жената, която така го беше впечатлила, бе докоснала чувствителна струна, тъй като той самият потискаше това съмнение още от времето, когато беше змия в рая при Адам и Ева. Още тогава при аферата с ябълката, сатаната не можа да се отърве от чувството, че там горе в рая Господ по някакъв начин само го беше използвал.

— С всичко, което правиш, ти си само играчка в ръцете на Бог — обясни Ката.

Сатаната спря да се изкачва, прекрасната художничка имаше право. Той беше подготвил всичко точно по разписание и ако продължаваше така, щеше да загуби, следвайки същото това разписание.

— Това е вярно — призна той след дълги размишления.

Ката не можеше да повярва, че наистина е посяла съмнения у сатаната.

— Няма да летим за Йерусалим — обяви той.

Ката се обнадежди, наистина ли беше толкова просто?

— Нито ще започнем финалната битка идния вторник.

Ката вътрешно ликуваше, толкова просто било! Тя бе осуетила плановете на сатаната. Но насред вътрешното й ликуване, той рече:

— Ще започнем Войната срещу доброто още днес! В Маленте!

А Ката си помисли: „Не стана така, както се надявах.“

— Веднага ще получите конете си! — обяви сатаната.

— Коне? — попита Ката, тя мразеше конете още от времето, когато нейните съученички облепяха стаите си с плакати на понита.

— Ами да, да не сте апокалиптични пешеходци — пошегува се сатаната, твърде неумело според Ката, и й обясни: — Ще те направя Втория по могъщество ездач.

Факт, който предизвика у Свен и свещеника с маратонките силна ревност.

— Втора? Не съм ли твоята фаворитка? — попита хапливо Ката.

— Напротив. Но мястото на най-могъщия ездач вече е дадено. Аз нямам власт над него. Това е някой, който броди по земята още от началото на времето — отвърна сатаната с глас, който накара Ката да потръпне.

— Но по-добре направо да ти представя това създание — каза той и посочи Мари, която за изумление на Ката в този момент слизаше по подвижната стълба на Лиърджета.

— Това е ездача на име „Смърт“ — обяви сатаната.

— Това е сестра ми — отвърна смаяно Ката.

Сатаната само се ухили:

— Смъртта обича да приема образа на човека, когото скоро ще прибере при себе си.

Дълго плаках на леглото си, някъде между половината и две трети от вечността. Щом спирах да плача за Йешуа, започвах за Ката, спрях ли да плача за Ката, започвах за Йешуа. Беше като във влакче на ужасите. Ако зависеше от мен, този глупав свят можеше веднага да се срути, вече ми беше напълно все едно дали ще отида в небесното царство или ще горя вечно в огненото езеро. Важното беше всичко да свърши.

— Мари? — каза ми един дълбок глас.

В рамката на вратата стоеше пастор Гавраил, който сега ми трябваше точно толкова, колкото на Титаник му е трябвал още един айсберг.

— Баща ти ми отвори — обясни той и после попита: — Плачеш ли?

— Не, поливам стайните растения — отвърнах.

Забелязах, че присъствието на Гавраил си имаше и добрата страна. Не можех дълго да цивря пред него и това ми даде сили да спра.

— Заради Исус ли? — попита Гавраил и седна до мен на леглото, макар че не го бях поканила. — Той ми разказа, че си го отблъснала. Това много го е наранило.

Да не би Йешуа да го е изпратил при мен да ме придумва? Може би не е приел факта, че късам с него и иска да се бори за мен. Изглежда беше от мъжете, които усещат като предизвикателство покоряването на недостъпни жени.

— Този следобед той ще отпътува за Йерусалим — рече Гавраил и така разби надеждата ми.

За да не се разцивря отново, го попитах за какво е дошъл.

— Да ти се извиня — отговори Гавраил. — Ти не си пратеница на сатаната, иначе нямаше да пуснеш Исус. Съжалявам.

— Няма нищо — отговорих, бях твърде отпаднала, за да бъда язвителна с него.

— И с майка ти постъпих ужасно несправедливо — тук Гавраил искрено се разкайваше. — Би ли могла да й кажеш някоя добра дума за мен?

— Мисля, че ще е нужен цял водопад от добри думи.

Гавраил кимна в знак на съгласие, после се поколеба малко и каза:

— Има още нещо, което трябва да знаеш и което и тя трябва да знае.