Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Няма ли още да потичаме? — попита Ката.

— Предпочитам да отслабна с диета.

— Защо изобщо ти трябва да отслабваш? — попита Ката. — Нали казваш, че Свен те харесва такава, каквато си.

— Свен ме харесва, но аз не се харесвам — отвърнах.

— А планирате ли скоро деца? — подхвърли Ката уж между другото.

— Има време — отвърнах.

Ката ми хвърли бегъл поглед, както правеше винаги, когато нещо си е наумила.

— Гледай, ей там отзад плува черен лебед — опитах аз, някак елегантно, да сменя темата.

— Когато беше с Марк, все искаше деца — отбеляза Ката, която естествено никога не ме оставяше да сменям темата, когато си поискам.

— Свен не е като Марк.

— Там е работата — каза сериозно Ката — ти толкова обичаше Марк, че още на втората седмица ми съобщи имената на двете деца, които искаше да имаш от него. Марайке и…

— … Мая — допълних тихо. Винаги съм искала да имам две дъщери, които да са толкова привързани една към друга, колкото сме ние с Ката.

— И какво ще стане сега с Марайке и Мая? — попита Ката.

— Искам още малко да се насладя на това да сме двойка — отговорих. — Дечурлигата трябва да почакат, докато дойде време да ми лазят по нервите.

— Това свързано ли е със Свен? — не се отказваше Ката.

— Глупости!

— Възрази пресилено тя — усмихна се дяволито Ката, но после спря да ме разпитва. Аз обаче притеснено си зададох въпроса дали наистина не бях възразила твърде пресилено. Наистина ли не исках деца?

Когато Мари и Ката се отдалечиха от Малентското езеро, черният лебед доплува до брега. Заклатушка се върху чакъла по крайбрежния път, разтърси мокрите си пера и… се превърна в Джордж Клуни.

Клуни приглади сухата си блестяща коса, пооправи елегантния си черен дизайнерски костюм и седна на сенчестата пейка, от която току-що си бяха тръгнали двете сестри. Седна там и зачака нещо. Или някого. Междувременно започна да замерва с кестени патиците в езерото и то с такава точност, че те изпадаха в несвяст и потъваха. Но дори това малко удоволствие не можеше да зарадва този мъж. Той беше уморен. Много уморен. Страдаше от синдрома на пренатоварването. Това проклето столетие!

Преди някак си се търпеше, но оттогава насам, колкото и да се стараеше, хората бяха къде-къде по-добри в това да сътворяват ада на земята, от него, сатаната.

Разбира се, и той беше разработил някои добри идеи за измъчване на хората: неолиберализма, телевизионните реалити шоута. Modem Talking (особено се гордееше с песента „Cheri, Cheri Lady“), но каквото и да правеше, не можеше да стъпи и на малкия пръст на хората. Със своята свободна воля те бяха далеч по-изобретателни.

— Отдавна не сме се виждали — каза внезапно някой зад него.

Сатаната се обърна и видя… пастор Гавраил.

— За последно се видяхме преди близо 6000 години — отвърна сатаната — когато той ме изрита от небето. Или казано по-точно: изтърси ме.

Гавраил кимна:

— Какви времена бяха.

— Да, бяха — кимна сатаната.

Двамата се усмихнаха един на друг като двама мъже, които някога са били приятели и дълбоко в сърцето си съжаляват, че вече не са.

— Изглеждаш уморен — каза сатаната на Гавраил.

— Благодаря, и ти — отвърна Гавраил.

Двамата отново се усмихнаха един на друг.

— Е, какъв е поводът на срещата? — осведоми се сатаната.

— Господ заръча да ти предам нещо — отвърна Гавраил.

— Какво?

— Страшният съд наближава.

Сатаната помисли малко и въздъхна облекчено:

— Е, крайно време беше.

Нашата сватба започна както при много друга двойки: с умерен нервен срив на булката. Стоях трепереща пред входа на църквата, в която гостите очакваха появата ми. Всъщност, почти всичко беше перфектно, така, както винаги съм си го мечтала. Църковните пейки гъмжаха от хора, всеки момент всички щяха да вперят възхитен поглед в моята разкошна бяла рокля, в която и аз се чувствах вече идеално, тъй като с гладуване наистина успях да сваля три килограма. Но най-хубавото беше това, че бяхме прескочили досадното подписване в ритуалната зала! Следователно щях най-романтично да кажа своето „Да“ в църквата, а после вече на място служебното лице от общината щеше официално да завери брачното свидетелство. Както казах, почти всичко беше перфектно. Имаше само един проблем: баща ми отказа да въведе булката.

— Просто не биваше — каза ми Ката, — така да се нахвърляш срещу неговата Светлана.