Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Ама ти наистина се държиш така, сякаш това е Исус, а аз сатаната.

— Сатаната? — Гавраил изгледа Силвия.

Да не би наистина той да имаше пръст в тази работа?

Чрез Мари?

И чрез Силвия?

Ами да, как иначе Исус — без намесата на сатаната — е успял да се влюби в такава като Мари.

След като се облече, Гавраил се втурна с мокра коса в кухнята. Исус му разказа какво се беше случило на пристанището и че сестрата на Мари няма тумор в главата си, въпреки че Мари твърдяла противното.

— Допускаш ли, че тя ме е излъгала умишлено? — попита Исус своя стар приятел.

Гавраил се поколеба за миг, после сподели с Исус своето подозрение:

— Трябва да вземем предвид възможността сатаната да има пръст в цялата работа.

— Той иска да ме вкара в изкушение? — попита удивено Исус.

— Ти чувстваш ли се изкушен от Мари? — най-големите опасения на Гавраил изглежда се потвърждаваха.

Исус също се запита дали наистина Мари го изкушава? Вярно, той се чувстваше привлечен от нея, но нима имаше нещо повече?

— Възможно е и аз да съм бил изкушен — заяви Гавраил. — Сатаната ни дава това, което най-много желаем. На мен, жената, която винаги съм обичал. А на теб, жена, която вижда човека у теб.

Той премълча за това, че според него е особено коварно от страна на сатаната да избере точно жена като Мари, за която никой не би предположил, че изобщо може да изкуши някой мъж, камо ли Божия син.

Исус не се съгласи с подозрението, че Мари е дело на сатаната, стори му се направо нечувано:

— Сатаната вече се опита веднъж да ме изкуши. Някога, в пустинята. Той ми предложи вода, храна, кралства… но не и любов.

— Е, сега е поусъвършенствал методите си — рече Гавраил. — Кралства не всеки човек иска, но любовта… В неин плен попада всеки, кой по-рано, кой по-късно. Дори ангелите.

Исус запротестира:

— Аз… аз просто не мога да повярвам, че Мари е сключила договор с дявола.

— Няма друго обяснение — започна да се самоубеждава Гавраил. За него това означаваше да изхвърли Силвия от дома си (а заедно с това и от ваната си).

Исус беше толкова объркан, че пожела да се оттегли за молитва, търсейки за тази цел някое спокойно място. Но търсенето не го отведе в църквата. Нито в градината зад пасторския дом. А на мостчето, на което с такова удоволствие беше седял с Мари. Той приклекна, погледна искрящата на вечерното слънце вода и започна да се съмнява. Не в Мари, а в себе си. Защото имаше още едно обяснение за това, че той не се бе качил на борда на кораба. Нещо, което досега не си признаваше. Може би… може би той изобщо не искаше да настъпи финалната битка. Част от него беше разколебана по отношение на мисията му да накаже хората, това беше нещо, което не му доставяше никаква радост. В Юдея той винаги бе заплашвал с Божия гняв, за да накара хората да следват правия път. Това помагаше. Но не беше нищо повече от заплаха.

Може би се чувстваше така привлечен от Мари заради собственото си колебание и с удоволствие се оставяше да бъде възпрян от нея в мисията си.

Зверски се зарадвах, когато видях Йешуа да седи на нашето мостче. Това ми показваше, че и за него мястото означава нещо. Гневът му се беше изпарил, той като че ли дори не се изненада, че ме вижда, по-скоро беше потиснат, замислен. Седнах до него и провесих краката си до неговите над водата.

Седяхме си там мълчаливо, като двама души, които имат зад гърба си няколко чудни срещи и една невероятна целувка по бузата, но за които е пределно ясно, че от тях няма да стане двойка, тъй като бяха от два различни свята.

Йешуа ме гледаше изпитателно, сякаш изпитваше недоверие към мен. Наистина ли вярваше, че съм си измислила болестта на Ката, за да го задържа при себе си?

— Какво те води при мен? — попита накрая.

— Аз… аз имам въпрос.

— Питай спокойно.

— Кога ще дойде Страшният съд?

Исус почака един безкраен миг и после отвърна:

— Идната седмица, във вторник.

Да узная, че на света му остават още пет дни, беше силен шок за мен. Всичко, което познавах… всичко, което някога ме е вълнувало… всичко, което обичах… съвсем скоро нямаше да го има. И трябваше да погреба всичките си мечти. Реагирах на тази новина като всеки друг човек на мое място: повърнах в езерото.

Докато плуващите патици побързаха да се отдалечат, Исус съчувствено ми подаде носна кърпичка. След като си избърсах устата, заразпитвах предпазливо дали наистина съществува такава книга на живота и това раздаване на присъди от Бог, а също и за огненото езеро. Надявах се, че това е само една грешка в превода и че небесното царство ще настъпи за всички. Но за жалост Исус каза: