Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

— Какво ще загубиш? — попитах Ката.

— При първото ми боледуване не съм ходила по шарлатани, врачки или вещици, няма да го направя и сега — заинати се тя.

— Аха, издаде се — усмихна се Михи дяволито. — Спомена нещо за първо боледуване. Значи сега това ти е за втори път!

Ката го погледна ядосано, което даде на Михи да разбере, че шегите му по отношение на тумора са съвсем неуместни.

После Ката ме попита:

— Защо сега да се захващам с някакъв самозван фокусник?

— Защото те моля за това — казах й с умоляващ глас.

Известно време Ката се колеба, после се обърна към Исус.

— Ти си вторият луд днес, който иска да ме излекува.

— Вторият ли? — попитах.

Ката махна с ръка:

— Забрави.

Тя се замисли и най-накрая каза на Исус:

— Съгласна съм, и дано най-после Мари разбере що за откачалка си. Но предполагам, че поне едно ти е ясно: ако ти наистина си Исус, трябва да си поговорим защо Бог така лошо си върши работата.

За момент ми се стори, че каменната фасада на Ката се пропука и че частица от нея наистина се надяваше, че този тип не е избягал от някоя психиатрична клиника. Щом дори закоравял скептик като Ката имаше надежда за чудодейно спасение, не ми беше трудно да си представя защо толкова много болни си дават парите на шарлатани.

Исус пристъпи към Ката. Ей сега ще простре ръката си над нея, тя ще бъде излекувана, аз ще избухна в сълзи от щастие, междувременно ще се хвърля на врата му и толкова дълго ще го целувам и притискам до себе си, докато на него не му остане нищо друго, освен също да ме целуне!

Исус простря ръката си върху Ката и малко след това я отдръпна.

Излекува ли я вече? Доста бързо.

Но защо тогава ме гледаше така?

— Тази жена не е болна — заяви той.

Всички го погледнахме втрещени.

После той ме погледна с укор:

— Попречи на мисията ми за няма нищо.

Очите му блестяха гневно и за миг се побоях, че ще ме посочи и ще задейства онова с изсушаването.

Той се разтрепери от яд, но не каза нищо, а само напусна помещението.

Дотук с фантазиите за гушкането и целуването.

Ленят, прекаран в Маленте, за пореден път напомни на сатаната колко много хората проклинат Бог. Например, един мъж го правеше, защото годеницата му отговорила с „не“ пред олтара. Една жена пък за това, че била още девствена, макар че била навършила четирийсет години! А една банкова служителка — задето колегите й я наричали зад гърба й „Мата Космата“ заради космите по лицето й.

Реално всеки в Маленте мислено проклинаше Бога по три пъти на ден. Това беше по-често, отколкото самият сатана го правеше. Но не по-често отколкото на всички други места по света. Все пак, по този показател Маленте се намираше някъде под средното ниво.

Но все едно, почти у всеки човек имаше потенциала да стане апокалиптичен ездач, до този извод беше стигнал сатаната. Ето защо неговите Бойци спокойно можеха да бъдат вербувани и от това затънтено място. И тъй като беше очарован от художничката, той реши, че тя трябва да стане ездача на име „Болест“.

Докато Ката се бореше с болките си и се опитваше да нарисува нещо на хартията, на вратата се позвъни. Сатаната бе издебнал момента, в който тя беше сама вкъщи. Когато бяха сами, хората обикновено биваха по-възприемчиви спрямо него. Или поне в повечето случаи.

Ката слезе по стълбите. Силно се надяваше на вратата да не се окаже отново сестра й. Разбира се, все някога трябваше да разкаже на Мари за болестта си, но още не му беше дошло времето. Ката знаеше само едно: този път тя просто щеше да се предаде. Нямаше да може да понесе още една борба с тумора. Нито химиотерапията, а още по-малко безпомощните лица на лекарите, повечето от които имаха жълто около устата си и се питаха защо не са си избрали по-доходна професия, като например инвестиционен брокер.

Ката отвори входната врата и там за нейна изненада стоеше двойникът на Джордж Клуни.

— Какво търсиш тук? — попита нервно тя.

— Искам да ти направя предложение.

— Козметика на Avon?

— Мога да излекувам тумора ти — усмихна се сатаната Клуни толкова чаровно, че ако истинският Клуни се усмихваше така, щеше да спечели много повече Оскари.

За миг Ката остана безмълвна. Откъде пък този тип знаеше за нейната болест?

— В замяна трябва да ми дадеш само една дреболия — рече сатаната.

Разговорите, тип „Предлагам ти сделка“ му доставяха огромна радост. Хората с готовност продаваха душите си, само и само да получат това, което искат. Било то професионален успех или победа на любимия футболен отбор, или пък глътка кафе след уморителна разходка по магазините из града. И да не забравяме. Вечният бестселър в неговата оферта: секс.