Давид Зафир - Исус е влюбен в мен

• Дебеловратите момчета с глуповатите физиономии

• Родителите, които кръщават децата си с името Шантал.

Дали Михи имаше право? Наистина ли щеше да е добре да настъпи небесното царство? Редно ли беше изобщо да се съмнявам? Или сега беше моментът да изкарам курс по плуване в огнено езеро? Или и без това принудително щяха да ме запишат? Или има още време да взема съдбата си в свои ръце?

Ами ако няма?

Тогава направо да се простя с всички мечти, които някога съм имала, свързани със семейство, деца… такива едни мънички, сладички, неизискващи особени грижи момиченца, които още като бебета спят по цяла нощ… и по-късно не спират да ми повтарят: „Мамо, ти си най-добричката и изобщо не си тоооооолкова дебела…“

И тъй като съм я подкарала с прощаването: нека се простя и с надеждата, че мога отново да опитам да постигна нещо значимо в живота си. Така и ще си отида от тази земя като едно ж и в о т н о.

Трябваше непременно да науча от Исус датата, на която ще загине светът, независимо от това, че ми беше ужасно сърдит.

Пастор Гавраил седеше в пълната догоре с пяна вана. Заедно със Силвия, която се наслаждаваше на това, как той й сапунисва гърба. Днес тя беше по-отпусната и бе настроена повече за нежност, отколкото за секс. Тя дори беше казала, че има чувства към него, което накара сърцето му така развълнувано да забие, както обикновено ставаше само в присъствието на Бог. Психоложката у Силвия можеше и конкретно да му обясни защо така изведнъж можеше да се разкрие пред него. След повече от двайсет години тя най-после се бе помирила с дъщеря си, което отключило емоционалните й блокади, досега тя не можела да се отдаде на друг мъж, защото все се чувствала виновна спрямо Мари. Докато Силвия разказваше за своята мъка, която е имала през всички тези години по отношение на дъщеря си, Гавраил си мислеше, че семействата са поредната недомислица на Бог. Нищо не предизвикваше у хората повече радост и в същото време мъка, повече ликуване и едновременно гняв, от едно семейство. Животът на хората щеше да е много по-прост, мислеше си Гавраил, ако Бог бе замислил размножаването им и отглеждането им по подобие на дъждовния червей.

Сега поне на Гавраил не му се налагаше да слуша за семейните проблеми на своите енориаши, тъй като се беше обявил за болен за остатъка от времето, през което на света му оставаше да просъществува. За това неговият приемник на име Денис щеше да встъпи в длъжност малко по-рано от предвиденото, по-точно от тази сутрин. Денис беше един от онези модерни свещеници с маратонки, които обичаха празниците на града и евангелическите песни, но които бяха загубили всякаква вяра по време на следването си по теология и се питаха защо не са си избрали някоя по-доходна професия, като например инвестиционен брокер.

Самият Гавраил обичаше празненствата и пиенето на кафе с енориашите толкова малко, колкото и факта, че бидейки мъж, човек е снабден и с простата. Според него, нямаше човек, който да мисли за Бог, докато си хапва сладкиши.

И когато се позвъни на вратата, Гавраил си помисли, че е свещеникът с маратонките и реши, че няма да излезе от ваната заради този атеист. После чу входната врата да се отваря и един глас да вика „Гавраил!“ Това беше гласът на Исус. И Гавраил в пристъп на ужас едва не пръдна във ваната.

— Твоят дърводелец пак е тук — установи Силвия делово. Естествено, тя си нямаше и понятие какво означава това. Но и Гавраил не схващаше какво става: Нали Исус отдавна трябваше да е в открито море на път към Израел?

Той чуваше как стъпките на Божия син се приближават. Всеки миг той щеше да ги сгащи във ваната заедно със Силвия.

— Приличаш на съпруг, когото улавят в изневяра — усмихна се Силвия дяволито.

— Този дърводелец е Исус — изтърси неволно той. За миг Силвия го погледна ужасено, след което избухна в смях.

Исус влезе в банята и видя във ваната Гавраил. Заедно със Силвия. Която се беше зачервила от смях.

Гавраил се запита дали нямаше да е по-добре просто да потъне във ваната и да остане под водата докато не отминеше Страшният съд.

Но Исус се извини:

— Извинявай, приятелю.

Та Гавраил не беше прелюбодействал, нито беше нарушил правилата за къпане в третата книга на Мойсей (които и без това не интересуваха Божия син, той беше човек, който поставя вярата над правилата), ето защо и не беше порицан от Исус: Месията само помоли Гавраил да проведат спешен разговор, след което напусна банята и отиде да почака в кухнята. Гавраил веднага изскочи от ваната и започна светкавично да се подсушава. Силвия се смая: