Александра Потър - Да започнем отначало

Близо до хладилника има поставка за бутилки и аз го наблюдавам как избира една бутилка, взема тирбушон и две чаши и се връща при мен. За миг си мисля, че ще каже нещо, но вместо това той се навежда и ме целува внимателно по устните.

За пръв път се опитва да ме целуне и това е толкова естествено и успокояващо, че за част от секунда не осъзнавам, че го прави.

Докато устните му не докосват отново моите.

Ефектът е моментален и позната болка неочаквано пронизва тялото ми. Господи, той ми липсваше толкова силно! За един безумен, бездиханен, забързан миг, всичко, което искам, е да го притегля към себе си, да обвия с ръце врата му и да извлека с една дива целувка живота от него…

Натискам отчаяно спирачките и спирам въображението си.

Тес, не! Не може да го направиш! Та ти току-що си го срещнала, не помниш ли? Освен това си тук само от пет минути — не може просто да му се нахвърлиш в кухнята! На какво ще приличаш? Нали целта ти е да бъдеш перфектната приятелка, а не някаква уличница!

Потискам желанието си и му отговарям с лека целувка.

А си мислех, че да се откажа от шоколада миналата година по време на Великите пости, беше трудно! Повярвайте ми, за тази целувка ми трябваше много повече воля.

Разделяме се, но той задържа погледа си върху мен по-дълго, което кара краката ми да се разтреперят. Сетне казва:

— Да се настаним удобно — и посочва с жест дивана.

— Добре — отговарям и се надявам, че гласът ми излъчва спокойствие. Но всъщност той е така писклив и висок, както когато на едно парти с Фиона се напихме и дишахме хелий от балони, след което цялата вечер говорихме като Пинки и Перки 30 30 Детски анимационен сериал от 1957 г. — героите са две куклени прасенца. — Б.пр. .

Само че този път няма балони с хелий. Тук сме само Себ и аз. Сами в апартамента му, с бутилка червено вино и цялата нощ пред нас. Устните ми все още са стиснати, докато го следвам към дивана, изпълнена с трепетно очакване.

Колкото до останалите неща, има достатъчно време за всичко.

Представете си сцената:

Мека, приглушена светлина — от онази, която се лее от скъпи лампи, разположени стратегически из стаята; тиха музика, идваща от умело скрити високоговорители, и аз и Себ на огромния диван.

Две чаши, четирийсет минути, много целувки, и вече съм в рая. Така, както върви втората среща досега, по-добре няма накъде, мисля си, докато завирам носа си в шията му и вдишвам познатия аромат на леко изветрял афтършейв и скъп дезодорант. Вдишвам дълбоко. Ще забравя всички модни парфюми и отсега нататък това ще бъде моят любим аромат.

— Още вино? — шепне изкушаващо Себ в ухото ми.

— Мммм, да, моля. — Излизам неохотно от замайването си и сядам по-изправено. Чувствам се абсолютно размазана, като рисунка с молив, която е била изтрита с гума и всички линии са били заличени.

— Харесвам тази изба — казва Себ, като посяга към бутилката и ми налива още една чаша.

— Да, много е вкусно — отпивам. — Какво е?

— Пино Ноар, от една от най-любимите ми изби в Щатите.

Нещо се събужда и изплува от дълбините на мозъка ми, започват да звънят камбани, а когато той се обръща, за да налее и на себе си, посягам и вземам корковата тапа, която лежи на масата. Гледам я, по нея все още има следи от червеното вино и върху корка е изписано нещо. Обръщам я, за да видя: „Ранчо Стенли, Пино Ноар 2002“.

Разпознавам името.

Споменът ми се връща към кутията за обувки, която хвърлих в огъня, и към съдържанието й. Вътре бе тапата от вино, която пазех като спомен. Това е същото вино, което пихме и първия път. Първата нощ, която прекарахме заедно.

Първият път, когато правихме секс .

— Става късно…

Себ довършва изречението:

— … и се чудя как… — Спира, а аз чувствам как някъде дълбоко в мен пулсът ми се ускорява. Знам какво ще каже, но това не го прави по-малко вълнуващо. Всъщност го прави още по-вълнуващо .

— Искаш ли да останеш?

Вместо мен отговаря стенанието ми. Сигурно става по телепатичен път.

— Или да ти поръчам такси — добавя бързо той, но изглежда несигурен.

Веднъж четох една от онези книги със съвети за срещите и връзките и там бяха описани всички закони и правила за това как да накараш един мъж да се влюби в теб. Едното от тях бе, че трябва да изчакаш до третата среща, преди да правиш секс с него.

Колебая се. Този път искам да направя всичко правилно, искам да бъде като по книгата.

Като мисля това, се сещам, че някои правила са направени, за да бъдат нарушавани… Нали?