Ю Несбьо: Спасителя

Край Хари мина олюляващ се мъж в шушляков гащеризон. Приличаше на космонавт. Ухили се глуповато, а от пълните му розовочервени бузи излезе пара. Всички хора наоколо вървяха с приведен гръб и неприветливи студени лица. Бледа жена в тънко черно кожено яке с дупки на лактите премръзнала пристъпваше от крак на крак пред часовникарското ателие, а погледът й шареше неспокойно с надеждата скоро да зърне пласьора си. Дългокос брадясал просяк в топли модерни младежки дрехи седеше на земята, облегнат на уличен фенер, заел йогийска поза — навел глава, сякаш медитираше, а пред него се мъдреше кафява картонена чаша от капучино. Хари забелязваше, че през последната година просяците са се увеличили. Приличаха си. Дори използваха еднакви картонени чаши — нещо като парола помежду им. А вероятно просяците представляват същества от друга вселена, които тихомълком завземат града му, улиците му. И какво от това? Да заповядат!

Хари влезе в часовникарското ателие.

— Можете ли да го поправите? — попита той младия мъж зад тезгяха и му подаде стар ръчен часовник, подарък от дядо му.

Получи го в деня, когато погребаха майка му. Хари остана почти шокиран, но дядо му го успокои с думите, че традицията повелява всеки човек да подари часовника си на свой син или внук. Обърна му внимание на свой ред той също да завещае часовника на някого.

— Само не го оставяй за последния момент — предупреди го старецът.

Хари беше забравил за това, но през есента Олег му гостува в апартамента на улица „Софие“ и случайно намери сребърния часовник в едно чекмедже, докато търсеше геймбоя на Хари. Олег, въпреки само деветте си години отдавна показал на Хари колко го превъзхожда в общата им страст — поостарялата компютърна игра „Тетрис“ — сега заряза дългоочаквания дуел и се зае да човърка и да върти часовника, за да го накара да тръгне.

— Развален е — обясни Хари.

— Е, и? — пренебрежително подхвърли Олег. — Всичко може да се поправи.

Хари тайно се надяваше малкият да е прав, но понякога изпитваше известни съмнения. Поколеба се дали да не запознае Олег с рокбандата „Юке и Валентинерне“ и с албума им, озаглавен именно „Всичко може да се поправи“, но като размисли, стигна до извода, че майката на Олег, Ракел, едва ли ще приветства идеята на бившия си приятел със сериозни алкохолни проблеми да пуска на сипа й песни за въздействието на спиртните напитки, написани и изпълнени от музикант, починал от свръхдоза хероин.

— Можете ли да поправите този часовник? — поинтересува се Хари.

В отговор младият мъж зад тезгяха го взе и го отвори с умели, сръчни движения.

— Не си струва.

— Моля?

— Във всеки антикварен магазин ще намерите по-хубав часовник за по-малко пари, отколкото ще платите за поправката на този.

— Няма значение, опитайте се да го поправите.

— Добре — младият мъж, вече започнал да разучава вътрешностите на часовника, изглеждаше доволен от решението на Хари. — Елате следващата сряда.

Хари излезе от ателието. Чу лек звук от струна на китара през усилвател. Китаристът, младеж с рядка брада и ръкавици без пръсти, настройваше инструмента. Наближаваше времето за поредния традиционен предколеден концерт на площад „Егер“, на който изявени певци и музиканти забавляваха публиката с цел да се съберат благотворителни средства за Армията на спасението. Пред бандата, застанала зад емблематичната за Армията черна коледна тенджера за волни пожертвования, окачена на стойка насред площада, вече се трупаха нетърпеливи зрители.

— Ти ли си?

Хари се обърна. Въпроса зададе жената с наркоманския поглед.

— Ти си, нали? Идваш на среща със Снупи, нали? Трябва ми незабавно една доза нула цяло и едно, имам…

— Съжалявам — прекъсна я Хари. — Бъркате ме с някого.

Тя го погледна, наклони глава и присви очи, все едно се опитваше да прецени дали я лъже.

— Ти си! И преди съм те виждала.

— Полицай съм, затова.

Тя се сепна. Хари си пое въздух. Реакцията й се появи със закъснение, сякаш се нуждаеше от повече време, та думите му да си проправят път до мозъка й през изпържените й и унищожени нерви. В очите й припламна омраза. Хари не се изненада.

— Ченге ли си?

— Нали се разбрахме да не мърдате от „Плата“ — Хари отмести поглед към вокалиста.

— Пфу! — презрително изсумтя жената и застана пред него. — Ти не си от наркоотдела, ти си оня, дето го даваха по телевизията, дето уби…

— От Отдела за борба с насилието съм — прекъсна я Хари и я хвана под ръка. — Слушай, отиди на „Плата“. Там ще намериш каквото ти трябва. Не ме принуждавай да те закопчея.