Дженифър Донъли - Северно сияние

Много обичам водата, въпреки че не умея да плувам…

— Последния път, когато видях госпожица Уилкокс, тя каза, че „Селско погребение“ на Емили Дикинсън било съвършенство в осем реда.

Тези редове ме изумиха. Бяха прекрасни и чисти като молитва. Повтарях си стихотворението безмълвно, докато Ройъл ми разказваше за новия сорт царевица, която имали в магазина за фураж на Бекър.

Беше сряда следобед и имах половин почивен ден. Ройъл ме возеше към къщата на Мини на път за Инлет. Беше дошъл да ме вземе от хотела, при което Фран и Ейда се разкикотиха, Уийвър извъртя очи, готвачката се подсмихна, но аз не им обърнах внимание.

Ройъл не спираше да говори по целия път. Кимах и се опитвах да го слушам, но си мислех колко по-добре звучеше „Широка таз постеля направете“, от „Направете широко легло“, както бих го написала аз. Мислех си също, че Емили Дикинсън е била страховита жена. Пърхаше и се криеше кокетно сред думите си като пеперуда в градина. Подмамваше те да мислиш, че просто говори за погребение, легло, рози и шев. Спечелваше доверието ти. После се промъкваше зад гърба ти и те цапардосваше яко по главата. В „Гробът на Шарлот Бронте“. В „Колесницата“. В „Съпругата“. И в „Апокалипсис“.

— … а Том Лесперанс казва, че новите семена покълвали два пъти по-бързо от тези, които използваме ние, и че…

Въпреки че имах книгата от седмици, подхващах някое стихотворение с чувството, че съм способна да го понеса — готова за битка, — а после, преди дори да се усетя, вече бършех сълзите си от страниците, та влагата да не попие в тях. Понякога възприемах смисъла със съзнанието си и от това се чувствах зле. Друг път тя беше по-завоалирана и успявах да я схвана само със сърцето си, което беше още по-лошо. Провокираше толкова чувства с внимателно подбраните си думички. Правеше толкова много със съвсем малко. Като Еми Хъбард и боите, които изработваше от плодове и корени. Или Мини, която успяваше от нищо да стъкми вечеря за Джим и наемните работници. И майката на Уийвър, която му беше помогнала да измине целия път от Игъл Бей до Колумбийския университет с миене на чинии и гледане на пилета.

— … което значи, че имаш по-голям добив от същата площ. Направо не мога да повярвам! Това е като да засееш двайсет акра, а получената продукция да е сякаш си засял трийсет…

Емили Дикинсън ме тормозеше, но никога не успявах да й се сърдя дълго, тъй като знаех, че е била с крехко здраве. Госпожица Уилкокс каза, че имала труден живот. Татко й бил много властен и не й позволявал да чете книги, които той не е одобрил. Живеела в отшелничество и към края на живота си не излизала извън бащината си къща. Не беше имала нито съпруг, нито деца, никой, на когото да отдаде сърцето си. Това беше тъжно. От стиховете й си личеше, че е имала голямо и щедро сърце. Аз се радвах, че имам човек, на когото да даря сърцето си. Независимо че нямаше никакво понятие от поезия и не спираше да говори за сеене на царевица.

— … семената са по-скъпи, като се има предвид, че това е съвсем нов сорт, но Том казва, че парите се възвръщат стократно. Освен това ще е нужен по-малко тор…

Защо Емили Дикинсън не бе напуснала дома на баща си? Защо не се бе омъжила, чудех се. Госпожица Уилкокс ми беше дала да взема и друга книга със стихове в „Гленмор“ — „Априлски здрач“ от госпожица Уила Катър, както и роман — „Страната на островърхите ели“ от госпожица Сара Орн Джует. Защо Джейн Остин не се беше омъжила? Или Емили Бронте? И Луиза Мей Олкът? Дали защото никой не би искал да вземе читанка за съпруга, както казваше леля Джоузи. Мери Шели се беше омъжила, Едит Уортън също, но госпожица Уилкокс ме осведоми, че и двата брака били катастрофа. А и самата госпожица Уилкокс се вписваше в правилото с нейния злобен съпруг грубиян.

— … вече е доста късно за сеитба, но татко каза да купя кило и половина, да го засея и да видим колко ще изкараме. Спри! Спри тук! — подвикна Ройъл и спря конете на кръстопътя към дома на Мини. — Мат, ще те оставя тук, защото пътят на Джим е твърде неравен за тази стара каруца. Ще се върна да те взема след два часа. Мислех си да идем да видим земята на Дан и Белинда. Имат четирийсет акра. Тъкмо ги купиха от Клайд Уелс с парите, дето им ги даде бащата на Белинда.