Елиф Шафак - Дворецът на бълхите

— Да ви кажа, въобще няма да се учудя, ако скоро се организира спешно събрание в блока. Ще се съберем в дома на господин Хаджи със специален дневен ред, посветен на светците. Момче, ела да пръснеш малко! Острата миризма на спрей против насекоми, с който снощи напръскаха навсякъде, още не се бе разнесла напълно. Сутринта по земята имаше десетки измрели буболечки. Изметоха; ги, преди да дойдат клиентите, и ги изсипаха в кутията, където изхвърляха остатъците от косите.

— Ще седнем около кръглата маса в хола на господин Хаджи продължи Джемал и изсипа ролките от плетената кошница. — Ще отидем изтупани с костюм и вратовръзка. Дори Хигиен Тижен ще изпълзи от убежището си. Неспокойна и намусена, ще седне на някой стол в ъгъла, готова всеки момент да избухне.

Взе един спрей за блясък на косата и го пъхна в кошницата.

— Ще дойде и бедният студент от приземния етаж заедно с огромното си куче. Разбира се, хич не му пука за светеца. Важното е да похапнат на аванта.

Мушна през дупката на кошницата един тънък дълъг гребен с гъсти зъбци, а до него намести оранжева ролка с бодлички, за да демонстрира къде ще се настани Габа.

— Добре де, а с какво ще ви черпят? — попита леко кривогледата блондинка, която идваше веднъж седмично за боя на корените. Никой не можа да я убеди, че не е необходимо да го прави толкова често. Гледаше бамбуковата кошница с любопитство сякаш очакваше всеки момент отвътре да изскочи Малечко Палечко.

— И ти си една — наежи се Джемал. — Да не отиваме на сватба! Става дума за събрание на блока.

— Е, щом ще пишеш сценарий, дай да чуем подробностите — поде Синята Метреса, която седеше в ъгъла.

— Добре тогава — съгласи се Джемал, който дори не понечи да скрие задоволството си, че бе успял да привлече вниманието й. — Снахата на господин Хаджи ще направи баница със спанак. И чай ще запари. Става ли?

— Става, става — разсмяха се жените.

— Да, ама не! — извиси се дрезгавият глас на най-информираната жена в квартала, която си изкарваше хляба, като записваше престъпните подробности от личния живот на хората. Беше секретарка в Наказателния отдел на съда.

Идваше един път месечно да боядисат косата й в тъмнокестеняво и да я разрешат. Когато видя, че всички я слушат с интерес, се облегна назад и с абсолютна увереност сподели:

— Снахата работи от сутрин до вечер на гише за билети за кино. Няма време за такива неща като баклава и баници. Но и да имаше, пак нямаше да го направи. Тази жена дълбоко в душата си ненавижда свекър си. За него не би помръднала и малкия си пръст.

Джемал свъси вежди и погледна добре информираната си клиентка:

— Щом е така, няма баница. По един чай и толкова. Става ли? Вече мога ли да продължа по същество?

— Не може така — игриво се усмихна Синята Метреса, решена да засили интереса му към себе си. — В историята има несъответствия. Нали беше казал, че студентът от приземния етаж и огромното му куче ще дойдат, за да се нахранят. Тогава трябва да ги махнеш от сценария.

Джемал свъси вежди и се загледа в тумбестата оранжева рокля с бодлички и в дългия тънък гребен с гъсти зъбци, сякаш решаваше съдбата на двамата герои.

— Добре, предавам се — каза и намигна на Синята Метреса. Изтича до кухнята и сложи най-отгоре в кошницата за ролки останалата половина от геврека, който си бе купил сутринта.

— Уважаемият ни домоуправител, господин Хаджи, ще отиде в сладкарницата да купи сладки и соленки. Соленките със сусам ще подреди в продълговати чинии. Става ли? Сега доволни ли са всички?

— Става, става — разкискаха се жените и се спогледаха. За окончателно потвърждение погледнаха секретарката на Наказателния отдел на съда.

— Всъщност никога не бих повярвала, че този стиснат човек би направил нещо подобно, но да приемем, че ще стане — отсече тя, като вирна едната от двете си тънко оформени вежди.

След одобрението, което получи, Джемал съвсем се улиса в играта и се залови да подреди и останалите съседи. Подхранващата пяна за коса с витамин В за обем без съдържание на спирт беше университетският преподавател от апартамент №7. Сешоарът бе Мадам Лелче от №10. Електрическата маша за коса бе съпругата рускиня от апартамент №6. Четката за боя и ножицата — живеещите отсреща съпрузи Огненотемпераментови, пилата за нокти бе тяхната дъщеря. Поспря и се замисли малко, след което оприличи домоуправителя на четката за коса с кокалена дръжка. Накрая взе едно прозрачно бурканче с блестящ син гел.

— Това е хубавата жена от апартамент №8.