Петър Бобев - Светещата гибел

Но когато получи поканата, тя се поколеба. От една страна, възвръщането на Сашо към спомените от по-ранното детство, при първите му другари, можеше да го поразсее; също и самото пътуване. Но от друга — и на него там всичко щеше да напомня за невъзвратимата загуба.

Въпреки това прие. Писмото, пропито с уважение към нейните способности и с увереност в успеха й, я развълнува. Още повече я трогна другото — целта, заради която я викаха; борбата, що й предстоеше. А една борба, една ясна цел — може би тъкмо това беше нужно, за да отклони вниманието й от горчивия спомен.

И тя даде съгласие. Само че предпочете вместо със самолет да отиде по море. Искаше й се тя самата, със собствените си очи, да види това необичайно явление, да получи лични впечатления, поне повърхностен поглед върху естеството и мащабите му.

Беше й добре известно, че в някои години се наблюдават изключителни намножавания, каламитети на отделни животински видове: скакалци, леминги, гъсеници. Пък и главоноги. През 1900 година например, а и през 1922 и 1950 година в Ламанша е отбелязано страшно нашествие на октоподи, които унищожили рибите, мидите, кривите раци. Летописите пък разказват, че през XVIII век из моретата се появили много кракени.

На какво ли се е дължало това и как природата успявала да постигне отново равновесие? Дали и тя не бе използувала същите похвати, каквито замисляше доктор Костова? При споменатите нашествия в Ламанша октоподите при свършването на храната почнали да се самоизяждат. И накрая загинали от някаква болест. Подобна болест навярно е свирепствувала и сред калмарите през 1870 година, когато морето изхвърляло масово труповете им по крайбрежието.

Каква ли е била тая болест? Ако някой се бе сетил тогава да ги изследва, и то със съвременните методи да установи причинителя, колко ли щеше да се опрости сега задачата на учените и колко ли по-лесно щеше да бъде проведена борбата!

То се знае, човекът е станал господар на земята, защото е успявал да се приспособи към всяка промяна на околната среда. Той ще завладее и Космоса, ако се приспособи към него. При това е успявал не само да се приспособява, но и да извлича изгода от тия промени. Доскорошните делфиноловни и рибарски кораби сега, при масовото навлизане на акули в крайбрежните води, бяха набързо приспособени за акулодобив. И напоследък все повече кокетки се надуваха по улиците с обувки от акулска кожа. И чанти. И шапки. И ръкавици. Както и самата доктор Костова, която никога не изоставаше от модата. А в рибарските магазини вместо някогашните скумрии, паламуди, калкани, лефери, мерлузи, сомове и чига все по-често се появяваха късове от акули. Хората се пригаждаха към новия изобилствуващ дивеч.

Двамата, майката и синът, пристигнаха във Варна сутринта. Целия ден доктор Костова прекара в института на съвещания с колегите си, а в това време Сашо обикаляше по плажа, загледан в неспокойното море, умислен, с разбудени тежки спомени.

Макар и през юли, плажът беше празен. Летовниците отдавна бяха изоставили крайбрежията. Луксозните хотели пустееха, използувани понякога за конференции, колоквиуми и семинари. И главно — за санаториуми. Върху пясъка лежаха зелените губери на водораслите, които вчерашната буря бе проснала да съхнат на брега. Морето лежеше в краката му, изпънато до кръгозора като огромно копринено платно, по което совалката на кипналите гребени изтегляше през синята основа на тъканта белопенест вътък. А някакво невидимо бърдо притискаше вътъка към брега със звучен плисък. Плисък след плисък…

И ето, момчето видя това, за което само бе слушало. Това, заради което дори рибарите не смееха да вкарат лодките си в морето. В прозрачността на надигналата се остра вълна на прибоя той съзря откроена като в аквариум първата акула. Не по-дълга от два метра. До нея — още една, и тя колкото нея. В плитчината не биха идвали по-големи. Навътре, ту тук, ту там, се стрелкаха остри гръбни плавници, все акули.

Черно море, в което по-рано тия хищници не проникваха поради тънкия годен за живот воден слой без сероводород, сега гъмжеше от тях. Подгонени от многоръките си врагове, всички по-едри морски животни диреха спасение в по-сладководните морета, където главоногите не издържат поради физиологическата си непоносимост към вода със соленост под тридесет и три промила.

Привечер, след като привърши съвещанието си, доктор Костова намери сина си на брега. Замислен, съсредоточен. И сякаш още по-скрит, по-затворен в себе си.