Саймън Грийн - Шадоус Фол

— Кога изобщо е бил? — обади се двойникът.

— Добра забележка — отбеляза Аш. — Да вървим, Джеймс.

— Почакай минутка — спря го Харт. — Ако срещата вече се е състояла, не може ли просто да ни кажеш какво се е случило? Тогава няма да се налага да безпокоим Времето изобщо.

Двамата Аш се спогледаха с разбиране.

— Времето не действа така — обясни Аш. — Довери ми се. Няма да ти се иска да задълбаеш чак толкова. Ако настояваш, ще трябва да ти обяснявам за времеви зони, теория на вероятностите и теория за повторяемост на формите. Не би било добра идея, защото и аз не ги разбирам достатъчно добре.

Въздъхна печално.

— Все си мислех, че след като умрях, нещата ще са ми поясни.

Харт се обърна към своя двойник, който го гледаше със съчувствие.

— Не може ли поне да ни посъветваш какво да правим, когато се срещнем с Времето?

Двамата двойници се спогледаха.

— Не докосвайте саке — отвърна Харт от бъдещето, а двойникът на Аш кимна твърдо.

И двамата се усмихнаха на предишните си образи, обърнаха се и се отдалечиха без да бързат, изчезнаха в мъглата. Харт погледна към Аш.

— Ще се случват ли често такива неща, докато съм в Шадоус Фол?

— Вероятно — отвърна Аш. — Такова е мястото. Ще ти е от полза да помниш, че не всичко е непременно такова, каквото изглежда. Вземи Саркофага например. Прилича на огромна каменна плоча, но не е. Той е миг от самото Време със собствен образ и форма. Солиден, но и вечен, неизменен, недокоснат от приливите и разрухата на материалния свят. Наблюдаваш един-единствен много специален момент от Времето — точният миг, в който е било създадено градчето Шадоус Фол, когато светът е бил млад. Тук хората обикновено задават въпроса защо този миг трябва да приеме физическа форма, а аз неизменно отговарям, че един дявол знае. Казват, че е станал толкова солиден, за да предпази себе си, но не… не знам от какво.

— Знаеш ли нещо полезно? — попита Харт малко по-рязко, отколкото бе възнамерявал.

Аш вдигна учудено вежди, погледът му за миг стана студен и вглъбен.

— Знам как да вляза в Саркофага и как да ти уредя аудиенция с Времето. Ти това искаше, нали?

— Да — отвърна Харт. Пое си дълбоко въздух и издиша. — Съжалявам… Всичко е толкова… ново за мен.

— О, естествено, разбирам те — каза Аш. — Аз съм мъртъв и погребан, а това място продължава адски да ме безпокои.

Затършува в джоба на якето си и извади малко пластмасово кълбо със снежен пейзаж в него, от онези евтини играчки, за които децата копнеят кой знае защо, а хората отнасят като сувенири от места, които бързо забравят. Протегна ръка към Харт, за да го разгледа, но я дръпна, когато той понечи да го вземе.

— Не пипай, Джеймс. Само погледни.

Харт сви рамене и се наведе напред, разглеждайки снежния пейзаж отблизо. Той изпълваше ръката на Аш — гладко, прозрачно пластмасово кълбо, някак замъглено, и вътре в него имаше самотна тъмна постройка. Аш внимателно разклати кълбото и около неясната сграда се завъртяха едри снежинки.

— Не всички успяват да влязат и да видят Времето — обясни той. — Винаги е зает и не обича да го прекъсват. Ала на някои хора, като мен, не може да им бъде отказан достъп, затова ни раздава по един ключ. Ето го моя. Не знам как изглеждат останалите, но това е моята покана да вляза в Галериите от мраз и кости. Времето живее в Галерията от кости.

— А кой живее в Галерията от мраз? — попита Харт, когато Ленард замълча колебливо.

— Никой — отвърна Аш тихо. — Там се намира Вратата към вечността. Последната дестинация за всеки, който е дошъл в Шадоус Фол. Аз се завърнах през нея, защото тук се нуждаеха от мен и все още чувам нейния зов. Винаги ще го чувам. Затова имам този ключ. Защото Вратата чака да се завърна.

Аш се усмихна за миг.

— Ще почака. Хайде сега, няма да се мотаем тук цял ден. Времето не чака никого. Особено когато този някой идва за услуга. Ще се поразмърдаме ли?

— Трябва ли? — попита Харт. — Започва да ме обзема доста неприятно чувство.

— Вероятно си прав — подкрепи го Аш. — Галерията от кости е опасно и смущаващо място, дори и за посещение. Но трябва да отидем, нали видя, че сме отишли. Видя двойника си от бъдещето. Буквално забелязвам думите „свободна воля“ да се оформят в мисълта ти, но забрави за това. Оспорвал съм от всички страни този въпрос, част от теориите измислих специално за случая и още не съм помъдрял. На практика е по-лесно да се оставиш на течението, а не да вървиш срещу него. Опитай се да не мислиш за това. Само ще те заболи глава.