Патрик Нес - Жената жерав

Лицето на Рейчъл се изкриви в гримаса на гневна досада, но тя бързо се овладя.

— Виж — каза, — колко пъти трябва да ти казвам, че съжалявам?

Аманда отвори уста, затвори я, после пак я отвори.

— Ами не знам, веднъж?

— Е? На кино утре?

— С Джей Пи съм…

— Ясно, няма проблем.

И Рейчъл отново изчезна.

Странно, но това положение в някакъв смисъл беше още по-лошо от предишните им отношения на приятелки, които се мразят една друга. Рейчъл беше все така необяснимо строга в изискванията си към работата, но също и продължаваше да кани Аманда, докато най-сетне тя омекна и се присъедини към Рейчъл и Мей на обяд в заведение от най-модерната верига за деликатесни бургери.

— Мислите ли, че това наистина е ементал? — попита Аманда като повдигна половинката от хлебчето си.

— Не е за вярване да слагат толкова луксозно сирене в бургери — отвърна Мей.

— Луксозно? — изсумтя Рейчъл. — Кой изобщо употребява думата „луксозно“?

Мей я изгледа леко объркано.

— Аз я употребих току-що.

— Как вървят нещата с Уоли? — намеси се Аманда и отхапа от бургера си.

— Уоли е един първокласен задник? — отвърна Рейчъл и разряза своя вегетариански бургер наполовина.

— Е първокласен задник — продължи Аманда — или има първокласен задник?

Рейчъл тресна вилицата и ножа на масата така рязко, че стресна всички, включително и хората на съседните маси.

— Знаеш ли какво? — кресна. — Аз съм добър човек!

Мълчание се възцари в тяхната част на ресторанта.

Мей погледна Аманда, после отново загледа Рейчъл:

— Е — опита се да заглади нещата, — не че нещо, ти си си окей…

— Кой казва, че не си добър човек? — попита Аманда, искрено заинтригувана, но не дотолкова, че да забрави да отхапе още веднъж от бургера си.

— Знам, че имам труден характер? Ясно ли ти е? Но мисля, че така и трябва да бъде? Когато си жена и правиш кариера? Когато искаш да се справяш изобщо в живота, трябва да бъдеш жилава, а не да бъдеш, да бъдеш, да бъдеш…

— Будала? — предложи Мей и сръбна от шейка си с шамфъстъци.

— Точно така, не трябва да бъдеш будала! Мисля, че това е въобще смисълът на всичко.

— За какво говориш? — попита Аманда.

Рейчъл въздъхна тежко, а после изведнъж очите й се наляха с истински сълзи.

— Не се ли уморяваш да мразиш всички?

— Аз не мразя всички — отговори Аманда.

— Напротив, точно това правиш! — сряза я Рейчъл. — Оплакваш се от всички и от всичко! Непрекъснато?

— Ами… — Аманда се облегна назад на стола си. — Не от всички.

— Кажи ми един човек, когото харесваш? Само един.

Настоятелността на Рейчъл беше толкова несъмнено алчна, че Аманда отговори едва ли не в своя защита:

— Обичам сина си толкова много, че понякога ми липсва, дори когато седим един до друг.

— О, и аз съм така — обади се Мей с участие. — Дъщеря ми…

— Дете — прекъсна я грубо Рейчъл. — Не се брои.

— Обичам баща си.

— Джордж — кимна Рейчъл.

— Обичах Анри.

— Така ли? — обади се Мей, ококорила очи.

Аманда сведе поглед към бургера си, усетила се внезапно не чак толкова гладна, и си припомни онази вечер, когато той се беше отбил на гости, онази вечер, която така и не беше споменал повече в нито един от следващите си разговори с Джей Пи.

— Да, обичах го повече, отколкото мога да изкажа с думи.

— Късметлийка си значи — каза Рейчъл. — Ти поне си си имала някого. Аз съм толкова изморена от това да мразя всички и себе си, и вас двете…

— Ей! — възкликна Мей.

— О, моля ти се! — изпуфтя Рейчъл. — Не знам дори защо съм тук. Ти може би знаеш? Не знам дори защо се опитвам да…

Тя замълча, а лицето й се сгърчи в наистина отблъскваща разплакана гримаса. После се изправи толкова внезапно, че събори стола си. Хвърли само един поглед към него и избяга от ресторанта. „Да“, помисли си Аманда, „избяга, е най-точната дума.“

— Леле — изкоментира Мей. — Мислиш ли, че трябва да отидеш да я успокоиш?

— Не и аз — поклати глава Аманда. — Ти.

Мей призна мълчаливо, че това е правилното решение, грабна си чантата и излезе от заведението, без да каже дори „довиждане“. Или да плати каквато и да било част от сметката.

Аманда остана да обмисли разговора и да си довърши бургера. А накрая дояде и бургера на Мей, така де, ама ха.

В офиса Рейчъл се преструваше, че нервният й изблик така и никога не се е случвал, което не беше изненадващо, но в същото време продължаваше да поддържа линията на приятелство с Аманда, което вече си беше изненадващо. Цялата история трябваше да послужи на Аманда като предупреждение, да я накара да направи една разумна пауза, преди отново да рискува да донесе плочката в службата, защото скоро след това се случи неизбежното: Рейчъл, застанала пред Аманда, пронизващият й като лазер поглед, впит в набързо затвореното чекмедже на бюрото.