Кейт Мортън - Отминали времена

Опитах се да овладея треперенето в гласа си.

— Като бях малка. Отидохме там с колата, ти и аз, и застанахме пред портата. Беше горещо, имаше езеро и на мен ми се искаше да плувам, обаче не влязохме вътре. Ти каза, че е твърде късно.

Мама попи устни със салфетката си бавно и деликатно и ме погледна. За миг ми се стори, че съм съзряла в очите й светлинката на признанието, но после тя примигна и светлинката изчезна.

— Въобразяваш си.

Бавно поклатих глава.

— Всички порти си приличат — продължи тя. Виждала си някаква снимка някъде… в някой филм… и си се объркала.

— Но аз помня…

— Сигурно така ти се струва. Както когато обвини съседа господин Уотсън, че е руски шпионин, или когато беше убедена, че си осиновена — наложи се да ти покажем акта ти за раждане, помниш ли? — В гласа й отново се долавяше онази нотка, която помнех прекрасно от детството си. Вбесяващата самоувереност на разумния, авторитетния, влиятелния човек, на човек, който няма да те чуе, колкото и високо да говориш. — Баща ти ме накара да те заведа на лекар заради кошмарите ти.

— Това е различно.

Тя се усмихна кратко.

— Ти обичаш да си фантазираш, Еди, открай време е така. Не знам откъде си взела това качество — не е от мен. И със сигурност не е от баща ти. — Пресегна се да вдигне чантата си от пода. — Като споменах за него… Трябва да се прибирам.

— Но, мамо… — Усетих как помежду ни зейва онази пропаст. Отчаянието ме пришпори да продължа: — Не си си допила кафето.

Тя погледна към чашата си, към изстиналата сивкава течност на дъното.

— Стига ми толкова.

— Ще ти поръчам още едно. Аз черпя…

— Не — прекъсна ме тя. — Какво дължа за първото?

— Нищо, мамо. Моля те, остани.

— Не. — Тя остави банкнота от пет лири до чинийката ми. — Няма ме цяла сутрин и баща ти е сам. Знаеш го какъв е: ако не се прибера скоро, ще разглоби къщата.

Спокойно притисна бузата си към моята и си тръгна.

Подходящ стриптийз клуб и кутията на Пандора

В същност леля Рита ме потърси, а не обратното. Измъчвах се, опитвах се безуспешно да открия какво се е случило между мама и Джунипър Блайд, а в това време леля Рита се мъчеше да организира женско парти за братовчедка ми Саманта. Не бях сигурна дали да се почувствам поласкана, или оскърбена, когато леля ми се обади в издателството и ме попита за някой хубав стриптийз клуб за жени, затова просто се озадачих и в крайна сметка реших да й бъда полезна, понеже просто съм си такава. Казах й, че в момента не се сещам, обаче ще проуча, затова се уговорихме следващата неделя да се срещнем в нейния салон и да й съобщя какво съм разузнала. Това означава, че отново ще пропусна печеното на мама, но Рита беше свободна само в неделя. Обясних на мама, че ще помагам с организирането на сватбата на Рита, и тя нямаше как да възрази.

Салонът „Класически прически“ има тясна витрина на „Олд Кент Роуд“, натъпкана между аутлет за независима музика и най-хубавото ресторантче за риба и пържени картофки в Саутуорк. Рита е от старата школа като плочите на „Мотаун Рекърдс“, които събира, и салонът й върти просперираща търговия, като специализира в ондулациите, тупирането и сините лосиони за коса за дами, които ходят на бинго. Отдавна е в бранша и е ретро, без дори да го съзнава, и обича да разказва на всеки, готов да я изслуша, как е започнала в същия салон като кльощава шестнайсетгодишна, докато войната все още бушувала, как през същата тази витрина гледала как в деня на победата господин Харви от галантерията отсреща съблякъл всичките си дрехи и затанцувал насред улицата гол, нахлупил само най-хубавата си шапка.

Петдесет години на едно и също място. Нищо чудно, че е адски популярна в тази част на Саутуорк, където оживените и пълни с бъбриви клиенти магазинчета се отличаваха съществено от лъскавите магазини за дрехи на Докландс. Някои от клиентките й я познават още от времето, когато не припарвала по-близо до фризьорска ножица от килера за метлите отзад, а сега не биха се доверили на никой друг за лавандуловото си къдрене. „Хората не са малоумни — казва леля Рита, — дай им малко любов и никога няма да се отклонят от правия път.“ Освен това леля притежава необичайната способност все да избира победителя в местните конни състезания, което няма как да се отразява лошо на бизнеса й.

Не знам много за братята и сестрите, но съм сигурна, че надали има други толкова различни две сестри. Мама е сдържана, Рита не е, мама обича ниски обувки каик, Рита поднася дори закуската на високи токчета, мама е като заключен трезор по отношение на семейната история, Рита е охотен извор на всякаква информация. Знам го от личен опит. Когато бях на девет години, мама постъпи в болница, понеже имаше камъни в жлъчката, а татко ми събра малко багаж и ме изпрати при леля Рита. Не знам дали леля не усети някак интуитивно, че хлапето на прага се е откъснало от семейните си корени, или просто аз я обсадих с въпроси, или пък тя съзря възможност да подразни мама и да нанесе удар в една отколешна битка, обаче Рита реши през тази седмица да ми помогне да запълня празнините.