Кейт Мортън - Отминали времена

Сафи позабави инспектирането на чорапите. Не беше наивна и не беше викториански възпитана, беше чела „Трето действие във Венеция“ 8 8 Роман на Силвия Томпсън, издаден през 1936 г., трагична история за любов и страст, която започва на Френската Ривиера, достига кулминацията си в Лондон и трагичния си финал във Венеция. — Б.пр. , „Неуютна ферма“ 9 9 Комичен роман от Стела Гибънс, издаден през 1932 г., който пародира романтично представения в художествените произведения от епохата живот в английската провинция. — Б.пр. и „Мислеща тръстика“ 10 10 Роман от Ребека Уест, издаден през 1936 г., изследващ дълбочината на брачната връзка и на романтичната обич между съпрузите. Заглавието на романа стъпва на прочутата мисъл на Блез Паскал: „Човекът е само мислеща тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика“. — Б.пр. , знаеше за секса. Обаче нищо от прочетеното досега не я беше подготвило за разсъжденията на Джунипър по въпроса. С присъщата й прямота, интуитивност и лиричност, красиво, неподправено и плашещо. Очите на Сафи препускаха по страницата, поглъщаха всичко наведнъж и сякаш някой заля лицето й с огромна чаша студена вода. Може би объркването й от срещата с толкова живи чувства не беше чудно, предполагаше тя, като се има предвид колко бързо беше чела, вероятно затова сега не можеше да си спомни нито ред, а само откъслечни усещания, нежелани образи, по някоя забранена дума и палещото сътресение, че изобщо се бе натъкнала на тях.

Може би не самите думи бяха удивили толкова Сафи, колкото, че бяха изречени точно от Джунипър. Тя не само беше по-малката й сестра, но и човек, който винаги й се беше струвал напълно безполов. Сякаш опустошителният й талант, въздържанието й от всякакви женски неща, привидната й семплост въздигаха Джунипър над основните човешки желания. Нещо повече, и вероятно точно това я беше жегнало най-силно, Джунипър дори не беше намеквала пред Сафи, че има любовна връзка. Дали гостът им тази вечер беше въпросният мъж? Написаното в дневника беше отпреди шест месеца, преди Джун да замине за Лондон, обаче се споменаваше името Томас. Възможно ли бе Джунипър да го беше срещнала по-рано, в Милдърхърст? Възможно ли бе причината за заминаването й да не беше очевидната? И ако е така, дали двамата все още бяха влюбени? Толкова вълнуващо и ярко събитие в живота на сестра й, а да не сподели нищичко. Разбира се, Сафи знаеше причината: ако татко беше жив, щеше да е извън себе си от гняв — честият секс водеше до появата на деца, а не беше тайна неговата теория за несъвместимостта между изкуството и отглеждането на деца. Ето защо в ролята си на негов самопровъзгласил се емисар Пърси не биваше да узнава нищо, Джунипър имаше право за това. Обаче да не каже на Сафи? Защо не, двете бяха близки, а колкото и да беше потайна, Джунипър винаги беше споделяла с нея. Независимо от различията помежду им. И сега не би следвало да е по-различно. Сафи пусна чорапа да се развие и реши да оправи нещата веднага щом Джунипър пристигне и двете успеят да откраднат няколко минути насаме. Сафи се усмихна — вечерята беше не само за да я приветстват отново у дома, не беше само от признателност. Джунипър си имаше специален приятел.

Доволна, че чорапите са в добро състояние, Сафи ги преметна през пръчката на леглото и се приготви да нападне гардероба. Мили боже! Тя застина, завъртя се по бельо наляво-надясно и хвърли поглед през рамо, за да се види отзад. Или и двете огледала отразяваха някак неправилно, или беше понаддала няколко килограма. Ама наистина, трябваше да дари тялото си на науката: да напълнееш въпреки отчайващо празните кухненски килери в Англия? Сафи не можеше да реши дали е откровено небританско, или е умна победа над Хитлеровите подводници. Може би не беше достойно за Чърчиловия медал за съхранение на красотата на Англия, но въпреки това си беше триумф. Сафи се намръщи, пристегна корема си и отвори вратата на гардероба.

Зад безличните престилки и жилетки, окачени отпред, се разкриваше прекрасен свят на ярки пренебрегнати коприни. Сафи притисна длани към бузите си — все едно гостуваше на стари приятели. Гардеробът беше нейната гордост и радост, всяка рокля беше член на уважаван клуб. Дрехите бяха и своеобразен каталог на миналото й, както си бе казала веднъж, обзета от сълзливо самосъжаление: роклите, които беше обличала като дебютантка, копринената рокля, която беше носила на летния бал в Милдърхърст през 1923 година, дори синята рокля, която си уши за премиерата на татко на следващата година. Татко държеше дъщерите му да бъдат красиви и да продължат да обличат рокли за вечеря, докато беше жив. Дори когато вече не ставаше от стола си в кулата, те пак се стараеха да му доставят удоволствие. След смъртта му обаче вече нямаше голямо значение, пък и войната започна. Сафи продължи традицията известно време, но когато Пърси започна работа в спешната служба и даваше нощни дежурства, двете се споразумяха да оставят традицията да отмре.