Кейт Мортън - Отминали времена

— Добре — повтори тя. — Хубава идея.

— Донеси си панталоните долу в кухнята, когато си готова. Веднага ще ги накисна.

Пърси стисна юмрук, отново отпусна ръка и бавно тръгна нагоре по стълбите, но после спря и се обърна.

— Почти забравих — каза тя и извади плик с напечатан адрес. — Имаш писмо.

Сафи се скри в кухненския килер, за да прочете писмото. Веднага се досети от кого е и трябваше здравата да се постарае, за да скрие вълнението си от Пърси. Грабна плика, после проследи Пърси с поглед от основата на стълбите, за да се увери, че сестра й няма да промени намерението си в последния момент и да отиде да цепи дърва. Отдъхна си едва когато чу вратата на спалнята на Пърси да се затваря. Почти беше изгубила надежда да получи отговор и сега, когато писмото беше дошло, й се искаше едва ли не да не бе пристигало. Очакването, мъчителната неизвестност й идваха повече.

Долу в кухнята Сафи бързо се шмугна в килерчето без прозорци, което някога се издуваше от непоколебимото присъствие на господин Брод, но сега от страховитото му царуване тук бе останало само едно бюро и дървен бюфет със стари и невероятно отегчителни ежедневни записки. Сафи дръпна шнура, с който се включваше крушката, и се облегна на бюрото. Пръстите й несръчно и сковано се помъчиха да отворят плика.

Без ножчето си за писма, което стоеше на стойката си върху бюрото й горе, Сафи се оказа принудена да разкъса плика. Което никак не й допадна, затова го направи възможно най-старателно и почти се наслади на удължената агония от прекомерното старание. Измъкна отвътре сгънатия лист — много фина хартия, както установи, с памучна нишка, топло бяла — пое си дълбоко дъх и го разгърна. Очите й бързо се плъзгаха по листа, тя попи на един дъх съдържанието на писмото, после се върна отначало и се принуди да чете по-бавно и да повярва на очите си, докато дълбоко в тялото й се разливаше невероятна радостна лекота и превръщаше дори връхчетата на пръстите й в звезден прашец.

Забеляза обявата в „Таймс“, докато разлистваше рубриката за наеми. Търси се компаньонка и гувернантка, която да придружи лейди Дартингтън и трите й деца в Америка, докато трае войната — гласеше обявата. — Образована, неомъжена, културна и опитна във възпитанието на деца. Обявата все едно беше написана специално за Сафи. Тя нямаше деца, но това със сигурност не се дължеше на липсата на желание. По едно време мислите й за бъдещето бяха изпълнени — като на всяка жена — с бебета. Явно обаче нямаше да ражда бебета, понеже нямаше съпруг — това беше пречката. Що се отнася до другите изисквания, Сафи беше почти сигурна, че може без излишна скромност да претендира, че е и образована, и културна. Затова веднага се зае да кандидатства за поста, представи се с писмо, добави няколко великолепни препоръки и състави заявление, което демонстрираше, че Серафин Блайд е идеалният кандидат. После зачака и се постара, доколкото е възможно, да запази мечтите си за Ню Йорк за себе си. Отдавна беше установила, че няма смисъл ненужно да роши перата на Пърси, затова не спомена за работата на близначката си и позволи на съзнанието си тайничко да се изпълни с ярки възможности. Представяше си пътуването с доста смущаващи подробности, себе си — като съвременна Моли Браун 11 11 Маргарет Браун (1867–1932), известна като „непотъващата Моли Браун“, е една от жените, оцелели след потъването на кораба „Титаник“. — Б.пр. , която повдига духа на децата на лейди Дартингтън, докато те храбро се справят с опасните подводници на път за великото пристанище на Америка…

Най-трудното от всичко беше как да съобщи на Пърси — тя изобщо нямаше да е доволна, а Сафи не искаше дори да се замисля какво щеше да стане с нея, докато обикаля сама коридорите, оправя стените, цепи дърва, забравя да се изкъпе, да изпере или да изпече хляб. Писмото обаче, предложението за работа, което Сафи стискаше в ръка, беше нейният шанс и тя нямаше да допусне лошият й сантиментален навик да й попречи да го приеме. Подобно на Адел, героинята от романа си, Сафи възнамеряваше да „стисне живота за гърлото и да го принуди да я погледне в очите“. Толкова се гордееше с тази фраза!

Тихо затвори вратата на килера зад гърба си и веднага забеляза, че от фурната излиза пара. С цялото това вълнение беше забравила пая! Ама че работа! Щеше да е чист късмет, ако тестото не е станало на въглен.

Сафи надяна кухненските ръкавици, надникна вътре и въздъхна облекчено, когато установи, че коричката на пая е златиста, но още не е покафеняла. Премести го най-долу във фурната, където температурата беше по-ниска и паят нямаше да загори, после се накани да си тръгне.