Джей Съливан - Диамантите са завинаги

— Може пък браковете да я дразнят — отбеляза той.

Кейт бе наясно, че сватбите са се превърнали в огромен бизнес: всеки път, когато пуснеше телевизора, попадаше на поредното предаване как да избереш съвършената рокля, съвършената тема, съвършената торта. Въпреки това остана потресена от разходите: празен хамбар, окичен с пъстроцветни светлини и нищо друго, струваше шест хилядарки на ден. Провинциална странноприемница искаше по двеста долара на човек за вечеря.

Докато работеше за благотворителна организация в Ню Йорк, често й възлагаха да пише реклами за пресата, които да разкрият нуждата от дарения. Хората бяха по-склонни да дадат, ако си представяха за какво отиват парите им. Тя пък имаше лошия навик да екстраполира този факт в истинския живот. За цената на две вечери на тази сватба те можеха да си купят помпа за кладенеца, която щеше да осигури чиста вода за цялата общност, или да плати образованието за цяла година на шейсет ученици в бежански лагер в Кения. За цената на цветята можеха да купят хиляда мрежи против комари, които да предпазят хиляди камбоджанчета от малария. По време на едно проучвателно пътуване Кейт се запозна с майка на девет деца, която беше изгубила съпруга си и двамата си най-големи синове, на четиринайсет и дванайсет, заради тази страшна болест. Семейството имаше само една мрежа, достатъчно голяма, за да защити пет тела, затова всяка нощ жената трябвало да избере кои две от децата й да спят отвън с нея. Пет долара бяха необходими, за да бъде спасен животът им. Кейт изпразни джобовете си и даде всичко, което имаше, на жената и съседите й. Когато видя радостта им, щом посегнаха за малките суми, тя се засрами от американските излишества. Сега си представи осемнайсетте великолепни аранжировки за маса, които Джеф планираше — рози, макове, хортензия и уханно мушкато, които на следващата сутрин щяха да бъдат изхвърлени в боклука. Догади й се.

Разбираше, че хората не възприемат парите като нея. Джефри и Тоби бяха щедри и когато ги молеха да дадат, те даваха. Затова и никой не можеше да ги обвини, че харчат хиляди долари за сватба с двеста гости. Просто така се правеше.

Те искаха нещо в по-тесен кръг, може би за осемдесет души, но щом леля й и чичо й научиха за годежа, направиха списък от сто човека.

— Ти предполагала ли си, че нашите ще настояват да поканят хора на сватбата на сина си гей? — попита Джеф. — Татко вече стана член на програмата за отслабване „Уейт Уочърс“. Иска да свали дванайсет килограма. А пък мама се е наежила, защото тържеството няма да се състои в Ню Джърси. Каза ми, че било традиция сватбата да се организира в родния град на булката и хората щели да си кажат, че е много странно, че организираме всичко тук. Тогава й обясних, че нямаме истинска булка.

Тоби изви вежди.

— Нима?

След този уикенд Джефри се вманиачи, също като останалите булки, които тя познаваше. Когато заговореше с него за нещо друго, той отвръщаше, че не може да се съсредоточи. Каза й, че нощем лежи буден и мисли дали от кетъринга да поднесат скалопини като ордьовър, когато предлагат шампанското, или да изберат следващото по цена предложение и да разчитат на мини рула с омари. Дали не беше необмислено или дори глупаво, след като бяха толкова далече от океана? Той прекарваше часове наред над стари графики за определяне на времето и „Алманах на фермера“ онлайн, за да разбере дали ще вали.

Веднъж, по средата на телефонен разговор за болната им пралеля, той превключи на нещо ново:

— Бурканите „Мейсън Джарс“ са супер популярни в момента. Забелязала ли си?

— Какво? — попита тя.

— Хората ги използват за какво ли не по сватбите — и за свещи, и за коктейли, и за украса по средата на масата. Харесват ми, но не са ли вече банални?

Беше стресиран почти непрекъснато. Призна й, че косата му започнала да пада и имало сутрини, когато се будел пъпчасал. Отиваше в офиса, но вместо да свърши някаква работа, започваше да рови в Гугъл като полудял, разглеждаше сватбените снимки на непознати, за да открадне някоя идея за цветята и осветлението. Губеше цели дни в TheKnot.com. Полудя по Принтерест, което си беше чиста проба онлайн сватбено порно: снимки на великолепни шатри и маси, голдън ретривъри с папийонки, обсипани с лунички дечица, които носеха пръстените, сякаш слезли от картина на Норман Рокуел.

Джеф не пропускаше да прочете блога, наречен „Почти госпожа“, за жени, които са развалили годежите си. Показа й сайта, наречен „Сватбен вопъл“ — беше попаднал на него, докато търсеше съвети за тържеството. Бъдещите булки си имаха свой език, пълен с акроними: Б — булка, БС — бъдещ съпруг, СК — сватбен координатор, ЛС — луднала от страх, НД — насрочила дата.