Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Околните оказваха огромен натиск да се омъжиш. Преди десет години това я изненада много, но сега разбираше, или поне така си мислеше. Хората искаха да оправдаят избора си, като те накарат да направиш същото като тях. Тя беше благословена — или прокълната, зависи кой как възприемаше положението — да е от хората, които пет пари не дават какво мислят другите, стига да бе убедена, че постъпва правилно. С Дан никога не бяха обсъждали дали трябва да се оженят единствено за да доставят удоволствие на родителите си или да накарат близки и познати да ги оставят на мира. Въпреки това понякога Кейт се дразнеше, че връзката им не се приема сериозно, тъй като не са обвързани с брак. Тя бе живяла с Дан много по-дълго, отколкото някои от омъжените й приятелки познаваха съпрузите си.

Имаше жени, които признаваха пред нея, че много им се иска да бяха проявили повече смелост, за да обърнат гръб на традицията, но бяха сторили онова, което всички очакват от тях, само и само близките им да са доволни и щастливи. Други пък не можеха да повярват, че тя наистина иска да живее по този начин. С Дан бяха заедно от две години, когато една вечер излязоха с негов колега и годеницата му.

— Вие имате ли намерение скоро да се сгодите? — попита я жената.

— Не — отвърна Кейт.

Жената я погали по ръката и зашепна:

— Вероятно още не си плакала достатъчно.

Дан се пошегува, че трябва да кажат на всички, че и двамата са разведени, защото след като веднъж си се женил, хората са склонни да те оставят на мира. Този факт обясняваше необяснимото: причината, поради която мъж и жена не искат да сключат брак.

Известно време Дан казваше на всички, че двамата бойкотират брака, докато не бъде разрешено и на гей приятелите им да минат под венчилото. Това си беше лъжа, но хората млъкваха. Истинските причини бяха твърде сложни, а и никой не им вярваше. С часове можеш да обясняваш на хората надълго и нашироко, че според теб държавата не би трябвало да се намесва в най-интимната ти връзка, как се опитваш да избегнеш брачната индустрия, която те всмуква, и въпреки това те винаги ще си мислят: „С други думи, страхуваш се да се обвържеш.“

Ето че вече гей приятелите им можеха да се оженят. Кейт си спомни вечерта, когато Джеф и Тоби им казаха, че са се сгодили. Бяха дошли от града за уикенда, седяха на терасата и гледаха залеза.

— Мразиш ли ме? — попита Джеф, след като съобщи новината.

— Да — призна тя.

— Ще се превърна в булката чудовище.

Тя изпъшка.

— Значи твоята сватба ще бъде още по-мъчителна от тази на Мей.

— Може и да е по-мъчителна, но в никакъв случай няма да е толкова безвкусно натруфена — отвърна той. — Хубавата новина е, че няма да организираме истинско сватбено парти. Малко сме старички за тази част, нали? Въпреки че много ни се искаше Ейва да носи цветята. След като аз не мога да се облека с бухнала бяла рокля, тя ще облече такава. Освен това ни се иска да направим сватбата тук, в провинцията. Значи трябва да ми помогнеш да си намеря фирма за кетъринг, цветар и всичко необходимо. Вече сме резервирали мястото.

— Къде? — попита Дан.

— „Феърмаунт“ — отвърнаха в един глас двамата и преплетоха пръсти.

— Господи, предали са се на тъмната страна. Дори говорят едновременно — отбеляза Дан и стана от стола си. — Доколкото си спомням, от Нова година ни остана бутилка шампанско. Ей сега се връщам.

Докато Дан излизаше, Джеф продължи да обяснява:

— Резервирахме градината за церемония по залез и коктейли. Триста и шейсет градуса изглед към планините и Хъдсън.

Тоби грейна.

— Невероятно е, Кейт. Ако не вали, ще бъде върхът.

— Майката природа няма да посмее да ни скапе деня — заяви Джеф. — Чакам го цели десет години.

Кейт се усмихна.

— Сигурна съм, че няма да посмее.

— Вечерята ще бъде в балната зала „Ривървю“. Да я запазиш за събота през април си е истинско чудо, но ние успяхме — ликуваше Джеф. Струваше й се дори по-доволен, отколкото когато издържа изпита за адвокат и спечели първото си голямо дело. — Представи си само! Прозорци от пода до тавана. Неутрални цветове, като кремаво, слонова кост и млечно бяло, които придават безупречен вид на всеки сватбен декор.

— Скъпи, престани. Плашим момичето — скара му се Тоби.

— Нищо подобно! — рече Кейт. — Продължавай. Струва ми се невероятно. Каквото и да разправяш за млечно бялото. И то ми се струва хубаво.

Много й се искаше да се зарадва за тях. Те бяха най-добрите й приятели. С Джефри бяха близки открай време, черните овце в семейството. Той беше гей, а тя си беше просто Кейт, и точка по въпроса. Сега обаче и той искаше да стане като всички тях. Искаше да се ожени. Не можеше да го разбере.