Джей Съливан - Диамантите са завинаги

— Пътувам непрекъснато — беше обяснил той, докато я привличаше до себе си. — А и досега бях сам тук. Има нужда от женска ръка.

Обикновено подобна забележка не би я накарала да се задейства. Само че сега, сякаш под властта на някаква магия, Делфин се зае да преобрази апартамента. След като години наред се беше опитвала да се конкурира с майката на Анри за ролята на дизайнер експерт, сега имаше картбланш да прави каквото пожелае.

Цялата есен бе замаяна от любов, обикаляше Мадисън Авеню и харчеше неприлично високи суми от парите и на двамата за ориенталски килими, чаршафи и хавлиени кърпи с хиляди нишки, качествен костен порцелан, маса за трапезарията със стъклен плот, в комплект с бели тапицирани столове, и огромен матрак, а отдолу — пружина с бяла табла. Спалното бельо също беше бяло, с бяла пухена завивка, толкова мека и нежна, сякаш ще полети.

В една галерия в центъра откри чертежи на Линкълн Сентър, които постави в рамки и закачи над камината. Работата в Париж не й липсваше и дори не се сещаше да се запита как ли върви магазинът без нея. Вечер се връщаше при Пи Джей с последните съкровища, които бе открила, и той я обсипваше с хвалби за напредъка й. След това се любеха и оставаха прегърнати чак до сутринта.

Сега Делфин бръкна в хартиения плик, извади две бутилки каберне и ги отвори. Наля си голяма чаша и отпи, макар още да нямаше десет. Запали цигара, дръпна дълбоко и я остави в чинийка. Беше й забранил да пуши в апартамента. Когато той си беше у дома, тя винаги слизаше долу и пушеше на тротоара. Заминеше ли, отново се страхуваше, че ще усети миризмата, затова пушеше подала глава през прозореца на спалнята, като тийнейджърка.

Щеше да започне от тук, от спалнята. Влезе решително, стиснала бутилка вино във всяка ръка. Изправи се пред леглото, протегна ръце настрани и разтърси бутилките, сякаш заливаше салата. Първите петна по бялата кувертюра накараха сърцето й да заблъска. След това стана по-лесно и тя изпразни едната бутилка върху бледосиния килим, а другата — върху възглавницата. Отстъпи крачка назад, за да огледа творението си.

Беше се чудила дали няма да й стане мъчно, когато започне да съсипва апартамента. Почувства се свободна, сякаш преимуществото да гледа как светът й се разпада бе във факта, че не й е останало нищо, от което да се страхува. Беше създала съвършеното жилище за тях двамата, а не за него и някоя друга.

Пусна бутилките върху леглото. Следваха ризите.

Често настояваше той да се облича по-добре, както подобава на мъж. На концерт Пи Джей носеше задължителното официално облекло, а през останалото време се обличаше като размъкнат тийнейджър. Когато не работеше, държеше да носи меките тениски в бонбонени цветове, които бе събрал през годините, износени, посивели от пране. Ако човек го видеше на улицата, никога не би познал кой е. Тя му купи изтънчен черен костюм от „Диор“ и великолепни кожени обувки, които той никога не сложи.

Остави костюма, и без това нямаше да го облече, но извади тениските от чекмеджето и ги натрупа на едната си ръка. Отнесе ги до плота, отвори чекмеджето, в което държаха какво ли не, и взе кухненските ножици, които беше купила от „Уилям-Сонома“ за осемдесет долара.

Започна с черната тениска, на която пишеше „Колеж“, след това мина на тъмно оранжевата с надпис „Тексаски закон“, после на една зелена с лекета от пот, покрита с изображения на доларови банкноти и тъпото твърдение „Банкерите го правят с интерес“. Щракането на неръждаемата стомана през памучната материя беше премерено и спокойно. Напомни й за есенни листа, които хрущят на всяка крачка. Пое си дъх и накълца повече от двайсет тениски, докато в краката й не останаха единствено ивички плат.

Погледна си часовника. Беше планирала всяка крачка, като генерал, който се кани да влезе в битка. Засега избързваше с няколко минути. Отвори шкафа и извади бурканче фъстъчено масло, махна капака и го постави на плота. След това вдигна купчина чинии. Хвърли една, но без замах. Тя се търкулна на пода, завъртя се и остана здрава. Нещо я накара да спре. Спомни си как стояха в отдела за порцелан в „Блумингдейл“ и игриво спореха коя шарка да изберат. След това се наредиха на опашка в „Дейн енд Делука“ за чаши горещо капучино, а той я бе прегърнал през кръста.

Пое си дълбоко дъх и изпълни дробовете си. Вдигна следващата чиния, този път я запокити с всички сили и видя как се пръсна на парчета. Повтори същото и с останалите и при всеки трясък усещаше нещо като сексуална възбуда. По едно време, както и бе очаквала, кучето пристигна, за да провери какво става. Тя го хвана за нашийника, преди да настъпи някое остро парче, взе фъстъченото масло и го поведе към банята. Там то щеше да прекара следващите трийсет минути в близане на маслото направо от бурканчето, докато вентилаторът над главата му бръмчеше. Пи Джей правеше така всеки път, когато се караха, да не би животинчето да се травмира.