Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Сега се обърна към Дан.

— Най-добре да сляза долу.

Той я привлече към себе си, тялото му беше топло под завивката.

— Хайде днес да останем тук. Ще им кажем, че сме болни.

Тя се ухили.

— Да, бе. И да лишим момиченцето с цветята от изпълнените ни с обожание погледи?

— Ще й кажем, че ще разгледаме снимките й във Фейсбук по-късно. Много добре знаеш, че сестра ти ще намери начин да ги качи още преди сватбата да започне.

Мей беше запечатала на лента всеки миг — или поне така изглеждаше — от живота на децата си и го беше качила онлайн, сякаш парти за рожден ден или партия тенис не бяха истински, ако не разкажеше за тях на 437 от най-близките си приятели и познати.

Кейт и Дан останаха смълчани за кратко и така успяха да чуят следващата размяна на реплики.

Първият глас беше на майка й.

— Това пък какво е? Оргазмичен ябълков сок.

— Какво? — повиши глас Мей. — Я дай да видя! Мамо, пише „органичен“.

Кейт се разсмя.

— Леле, сигурно е останала много разочарована — подхвърли Дан.

— Слизам — реши Кейт и стана. — Пожелай ми успех.

Трите деца на Мей бяха седнали на масата в кухнята и хапваха бисквити с плодов пълнеж. Мей и Мона се бяха облегнали на плота, стиснали чаши с кафе. Кейт не помнеше кога за последно са се събирали рано сутрин. Майка й и сестра й винаги се появяваха гримирани сред хората. Сега без грим изглеждаха странно, сякаш някаква малка, но жизненоважна част от лицата им липсваше — вежда или горна устна.

Ейва, все още по пижама гащеризон, беше настанена в столчето за хранене и държеше бисквита с пълнеж. На три години вече имаше свое мнение.

— Мамо — започна тя. — Това ми харесва. Искам още.

На Кейт й се прииска да изтръгне „това“ от ръката й и да го изхвърли. Трябваше да реши възможно най-бързо дали си струва да води тази битка. Хранеше Ейва само с естествени продукти, не й даваше нищо преработено или пълно със захар, въпреки че тя и Дан се тъпчеха с мазна китайска храна веднъж в седмицата и понякога с „Доритос“. Стараеха се да се хранят разумно, запознати твърде добре с капаните, които фабриките за храни бяха заложили. Бяха изключили месото почти напълно. Въпреки това ядяха твърде много боклуци. В някои отношения те бяха изгубена битка, но Ейва, красивата Ейва, беше чиста. Кейт се замисли дали да не попита сестра си защо смята за необходимо да подбива авторитета й още от сутринта.

— Донесла си бисквити? — отбеляза тя.

Мей се намръщи.

— Добро утро и на теб, слънчо! Извинявай. Децата ми отказват да ядат друго.

— Направени са с истински плодове — изтъкна Лио в опит да помогне.

Кейт знаеше, че според тях е пълна глупост да държи чак толкова на това какво яде Ейва.

— Вие сте отгледани с хотдог и макарони със сирене на „Крафт“, а я виж какви момичета пораснахте — повтаряше майка й всеки път, когато заговореха по този въпрос.

Мона и Мей се отнасяха към Кейт и Дан като към радикали, въпреки че в живота им нямаше почти нищо необикновено. Всеки избор на Кейт, който противоречеше на онова, което майка й правеше, се възприемаше като шамар. Преместването в провинцията, фактът, че хранеше детето си с органична храна, решението да не се омъжва.

Кейт вярваше, че раждането на Ейва ще накара майка й да забрави за брака, но се оказа, че не е познала. През последните месеци, покрай хаоса около подготовката за сватбата на Джеф, всичко се върна: в деня, след като съобщи, че е бременна, майка й купи бяла рокля. „Просто, като я видях, се сетих за теб, това е.“ В седмицата, когато разбраха, че бебето ще бъде момиченце, Мей накара съпруга си да изведе Дан да пият по бира и да го убеди да направи предложение на сестра й.

— Детето ти ще е незаконно. Не ти ли пука? — натякна майка й, когато Кейт беше в седми месец и вече нямаше време за недомлъвки.

— И по какъв точно начин ще е незаконно? — попита Кейт.

— Родителите й няма да са женени.

— И моите не са — отвърна Кейт.

— Да, но това е различно.

— И как точно е различно?

— Защото бяхме женени.

Детството на Кейт бе съвсем обикновено, прекарано в покрайнините. Беше расла в Монтклер, Ню Джърси. Баща й беше редактор в „Стар Леджър“ в Нюарк, а майка й — декан на студентите в малък колеж наблизо.

Кейт беше учила в престижно частно училище, играеше сокър и софтбол, макар и не много добре, и беше в групата на скаутите до осемгодишна. Къщата на родителите й, обикновена къща в колониален стил, почти винаги беше разхвърляна и се чистеше и подреждаше за гости в рамките на трийсет и пет минути, дори по-малко. Имаше си собствена стая, Мей също.