Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Щом песента свършеше, идваше нейният ред.

Франсес не помнеше да е била по-нервна. Ударите на сърцето й отекваха в ушите. За момент си позволи да си представи най-лошото: качва се на сцената, припада и умира на място. Единственият й шанс да получи признание щеше да бъде съсипан.

Постара се да запази спокойствие. Напомни си, че винаги е работила най-добре под напрежение.

Завесата се разтвори и тя нямаше избор, освен да се качи на сцената. Когато я видяха да върви към подиума и името й се изписа с огромни букви на екрана, гостите станаха на крака. Аплодисментите изпълниха залата, а Франсес изрече припряно първите си думи:

— Благодаря ви.

Когато си тръгнаха, Ивлин си легна. Не помръдна цели трийсет минути. Някога бе прочела, че Едит Уортън пишела романите си сгушена под завивките, заобиколена от кучетата си. Това й се стори изключително потискащ начин да прекарваш дните си. Леглото бе за сън или когато си болен, а понякога, за да се скриеш и изплачеш тъгата си.

Не можеше дори да предположи колко време ще мине, преди да види отново сина си. Сега вече бе наясно, че той няма да се откаже от развода, и тъкмо когато си представяше какво означава това, й се прииска да потъне в дълбок сън. Джули щеше да замине и да й отнеме момичетата. По празниците с Джералд щяха да се хранят сами на дългата маса в трапезарията, която побираше шестнайсет души. Внучките й щяха да пораснат без баща. Те двамата щяха да им изпращат пари, ако Теди откажеше, но сумата, колкото и голяма да беше, нямаше да компенсира липсата му.

Чу, че Джералд се качва по стълбите, и притаи дъх. Щом Теди си тръгна, тя се шмугна покрай съпруга си и се качи в спалнята. Това бе толкова нехарактерно за нея, че Джералд се разсмя. Оказа се груба грешка и той я осъзна в мига, в който видя изражението й. Вече бе минал половин час и тя се чувстваше засрамена от реакцията си. Беше малко драматична. Наистина се държа дръпнато с него. Това беше един от малкото случаи, и най-сериозният, в които реакцията на Джералд бе коренно различна от нейната. Защо се остави той да я убеди да поканят Теди на обяд? Защо не замина за Флорида веднага след като Теди се беше запознал с Никол? Защо, защо, защо?

Той влезе с кана в ръка и я остави на нощното шкафче.

— Направих ти чай.

Не помнеше да е правил подобно нещо за нея, освен когато беше болна от грип.

— Благодаря.

— Разбирам, че все още си ми сърдита — продължи той.

— Да.

Почувства се като актриса в пиеса. За четири десетилетия почти нямаха опит в кавгите. И двамата не ги биваше да се карат и сърдят.

— Ще го кажа само веднъж — рече тя. — Ще се постарая да съм максимално ясна. Едва ли някога ще разбера защо не направи нищо, за да промениш мнението му, когато имаше възможност.

— Това не е моя работа, Иви.

— Защо да не е?

— Никой няма право да коментира как и защо друг се влюбва.

Имаше чувството, че говори с непознат.

— Моля те! — възкликна тя. — Чудесна абстрактна философия, но в случая говорим за нашия син. Знаеш, че той допуска грешка, Джералд. Защо не му го каза?

Той поклати глава.

— Имам си причини и точка по въпроса.

— Никаква точка.

— Не съм ти го казвал досега, защото не исках да те разстройвам — започна той и тя усети как притаява дъх. Не беше сигурна дали ще понесе още една тайна.

— Казвай.

— Родителите ми бяха категорично против брака ми с теб.

Въпреки че и те бяха починали преди повече от двайсет години, Ивлин усети болка и възмущение.

— Не ме ли харесваха? — попита тя и едва сега усети колко детинско прозвуча.

— Обичаха те — натърти той. — Мислеха, че си върхът. Всички са на едно мнение. Не искаха да се женя за теб, защото според тях не беше редно. Заявиха, че не е възможно да ме обичаш, че просто се опитваш да поддържаш спомена за Натаниъл жив.

— Но това не е истина — възмути се тя.

— И те го разбраха с течение на времето. Поне така се надявам. Това е. Никой не знае какво става в един брак.

— Да не би да сравняваш онова, което Теди прави, с това между нас?

— Защо не? Аз се ожених за момичето на най-добрия си приятел. Според повечето хора това е доста зле.

Тя се стресна от тези думи. Може и да беше изненада, че с Джералд се събраха по този начин, но оттогава бракът им беше съвсем обикновен. Може би начинът, по който се запознаха, си оставаше най-интересното, свързано с тях, но пък всичко се случи толкова отдавна. Оттогава Джералд участва във войната, върна се у дома без драскотина и стана един от изпълнителните директори на фирмата. Тя беше учила стотици ученици. Роди им се син, имаха две внучки.