Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Мобилният на Ру завибрира на плота пред нейното огледало.

— Имаш ли нещо против да отговоря? — попита тя Мей и изскочи през мрежестата врата, без да дочака отговор.

— Много се извинявам — обади се Габриела. — Това е безобразно и непрофесионално.

— Няма проблем — отвърна Мей, но Кейт си помисли, че подобно нещо не би се случило в изтънчен салон в Ню Джърси.

— При нея положението е тежко — каза Лулу. — Влюби се в убиец. Видя го в новините и страхотно си падна по него. Написа му писмо, той отговори и година по-късно се ожениха. Само че на него не му беше позволено да присъства на сватбата, затова братовчед ни зае мястото му в съда. Сега тя изтърча навън, за да проведат единствения позволен разговор за деня. Жалка работа.

— Достатъчно! — разпореди се Габриела.

— Никога не са се докосвали! — продължи бързо Лулу, сякаш изпитваше отчаяна нужда да пусне тази последна перла от информация, в противен случай щеше да се пръсне.

— Лулу! — предупреди я отново Габриела.

Кейт искаше да научи повече. Колко необикновено! Колко впечатляващо!

Мей изглежда мислеше, че е справедливо и тя да издаде семейна тайна.

— Сестра ми трябваше да занесе диамантените пръстени на церемонията довечера, но вече изгуби единия.

Жените ахнаха.

— Не може да бъде! — възкликна Лулу и покри лице с ръце.

— Много ти благодаря — обърна се Кейт към Мей.

— Сигурна съм, че ще излезе отнякъде — обади се Габриела.

Замълчаха. Кейт запрелиства списание и почти веднага попадна на реклама за диамантени пръстени.

„Вселената ми прави гадна, ама много гадна шега“, помисли си тя.

На рекламата се виждаше манекенка с безкрайни крака в тясна черна рокля. Отдолу пишеше:

„Лявата ти ръка вижда червено и си мисли за рози.

Дясната ти ръка вижда червено и си мисли за вино.

Лявата ти ръка вярва в блестящите доспехи.

Дясната мисли, че рицарите са за вълшебните приказки.

Лявата ти ръка казва: «Обичам те.»

Дясната ти ръка казва:

«И аз се обичам».

Жени по света, вдигнете дясната си ръка.

Диамантът е за нея. Научете повече на Adiamondisforever.com“

— Гадост — промълви Кейт и затвори списанието. — Пръстен за дясната ръка ли? Значи сега трябва да мислим, че е символ на успех, ако сами си купуваме диаманти.

— О, да — заприглася Лулу. — От известно време е много модерно. Въпреки това още искаме да ги получаваме от мъжете си.

Погледна към ръката на Кейт и побърза да извърне очи.

Мей обясни:

— Сестра ми е последният човек на земята, който би си купил диамант.

Двете тръгнаха да разглеждат годежни пръстени за Мей още докато с Джош бяха гаджета. На двайсет и две, Кейт беше с гаджето си от колежа, Тод, вече три години; Мей и Джош бяха заедно само девет месеца. Мей обаче й напомняше, че е четири години по-голяма и е готова за брак. Тя пристигна в бижутерийния магазин със снимки. Кейт я наблюдаваше как описва какво точно желае на възрастния господин от другата страна на щанда.

— Един карат до един и половина, кръгъл диамант, съвършен или поне с много добра шлифовка, обковът да прикрива дефекти или несъвършенства. Платинена халка, може с няколко камъка отстрани. Бюджетът ни е осем хиляди долара, максимум десет.

Кейт наблюдаваше сестра си. Сякаш я беше обладало извънземно. Та това беше Мей, чието най-скъпо бижу бе тънката верижка, която получи за абитуриентския си бал. Същата тази Мей купуваше дрехите си от „Баната Рипъблик“. Уплаши се, когато видя тази й страна. Дали повечето жени се държаха така? Мъжът в бижутерията не трепна, дори остана доволен.

— Да видя какво може да се направи по въпроса — рече той. — Ще извадя няколко, за да ви ги покажа.

Влезе в задната стаичка и двете зачакаха пред дългия остъклен плот, на който се виждаха стотици пръстени — изправени, с празна чашка, като устичка на дете, на което му липсва едно зъбче, — в очакване да бъде поставен диамант. Кейт си мислеше, че пръстените се продават готови. Цялата тази работа й се стори напълно безлична.

— Все едно си в мола и сам си приготвяш пица — подхвърли тя.

Мей не й обърна внимание. Бе приковала поглед във витрината, сякаш зад нея виждаше новороденото си дете.

Мъжът се върна с четири малки плика. Изсипа скъпоценните камъни и нареди няколко модела халки на плота. Мей пробва всичките, като всеки път искаше мнението на Кейт, чиито оценки се движеха по скалата от „Мхм“ до „Става“.

— Искаш ли да пробваш някоя? — предложи й Мей.

— А, не, благодаря.