Джей Съливан - Диамантите са завинаги

Ивлин изви очи.

— Стига си драматизирал. Не съм чак толкова сериозна.

Джералд вдигна пръст.

— Обърнахте ли внимание? Не отрече, че съм зевзек.

— Вие как се запознахте? — полюбопитства Никол.

— В колежа — отвърна остро Ивлин. С удоволствие би разказала по-дългата история на много хора, но Никол не беше сред тях.

Никол направи тъжна физиономия и Ивлин се запита дали Теди не й е казал.

— Ами вие? — попита Джералд, вероятно забравил с кого разговаря.

Ивлин го стрелна с изпепеляващ поглед и той, изглежда, разбра, че е прекалил. Само че бе прекалено късно. Тя затаи дъх.

— В един бар — отвърна щастливо Никол. — В хотела, в който беше отседнал, докато беше в командировка. Моя стара приятелка също беше отседнала там и двете имахме среща на по питие. Той беше на съседната маса и ми хвана окото, защото насред претъпкания бар четеше тъпо списание, посветено на пътувания — нали се сещате, онова с жълтата корица и снимки на голи жени в Африка. Наведох се към него. „Извинете, но мислех, че дядо ми е единственият, който чете това нещо, когато е сред хората.“

Ивлин ощипа горната част на бедрото си толкова силно, че я заболя. На следващия ден щеше да има синина. Спомни си миналата Коледа, когато Джули се опитваше да измисли какъв подарък да му купи. Ивлин й каза, че има намерение да подари на Джералд абонамент за „Нешънъл Джиографик“, и предложи Джули да направи същия подарък на Теди. Може би така щяха да вдъхновят съпрузите си да ги заведат на околосветско пътешествие.

Беше й много неприятно, че в живота успяваш да свържеш късчетата едва след като са се задвижили. Ако не беше предложила списанието, може би Никол нямаше да го забележи.

Никол продължи:

— Та тримата се заговорихме. Накрая… — каза го с многозначителен смях, — приятелката ми разбра и се разкара. Така останахме само двамата.

Ивлин си ги представи в полутъмен, опушен бар, чува се музика, те флиртуват и се смеят, пият, а на две хиляди и петстотин километра Джули приготвя вечеря на децата и им помага да си напишат домашните, завива ги в леглата им, опитва се да позвъни на Теди, но от хотела й казват, че в стаята му никой не отговаря.

— Показах му плажа и отидохме на дълга разходка — продължи Никол.

— Близо до плажа ли живееш? — попита уморено Джералд и Ивлин забеляза, че той се опитва да се овладее. Дори на него му беше дошло в повече.

— На няколко минутки е от апартамента ни — уточни тя. — Трябва да ни дойдете на гости.

Значи живееха заедно. Ивлин не можеше да определи защо е толкова изненадана. Теди не им беше казал къде живее, а тя просто се бе надявала на най-доброто. През последните години на няколко пъти се беше натъквала на неомъжени бивши ученици с гаджета, които не познаваше. Макар нито един от тях да не беше чак толкова невъзпитан, че да го каже направо, в процеса на разговора тя разбираше, че споделят легло и дом. Това я стряскаше всеки път. Беше толкова облекчена, че Теди и Джули проявиха здрав разум и изчакаха до сватбата, но по всичко личеше, че здравият разум е бил проявен от Джули.

— Извинете ме — рече тихо Ивлин и стана от стола, без да дочака отговор. Тръгна по коридора, мина през кухнята и излезе в задния двор.

Чу след себе си стъпки и реши, че е Джералд. Когато се обърна, видя Теди, скръстил ръце.

— Добре ли си? — попита той.

Тя усети как напират гневни сълзи.

— Не, не съм — сопна се. — Как можа да го направиш, Теди? Къде ти беше умът?

Той я погледна изненадано и това я втрещи.

— Виж сега, не съм заминал за Флорида с намерението да се влюбя. Просто се случи — отвърна той. — Какво можех да направя?

Тя стисна очи и заговори, без да ги отваря.

— Можеше просто да си тръгнеш. Можеше да се прибереш при съпругата си. Не трябваше да допускаш да изпадаш в подобно положение.

— Знам — отвърна той по-внимателно. — Но сега, след като вече се е случило…

— Не е прекалено късно — заобяснява тя. — Честна дума. Знам, че Джули е готова да ти прости. А момичетата имат нужда от баща си. Моля те.

— Мамо — рече той с тъжна усмивка. — С Никол ще останем заедно. Ще й предложа брак.

Ивлин се стегна.

— Това момиче е… тя е…

— Я не се прави на сноб — сряза я той. — Нямаш представа колко е трудно за един обикновен човек да се натресе на подобно нещо.

Като че ли той знаеше нещо за обикновените хора. Беше единственият от семейството, който никога не бе имал постоянна работа.

— Джули ти даде всичко — настоя тя. — Роди ти деца.