Джей Съливан - Диамантите са завинаги

— Не съм искал деца — отвърна той. — Извинявай, ако ти се струвам груб, но е истина. Никой не ме е питал. Жениш се и най-неочаквано започват едни очаквания и ти просто трябва да ги приемеш. Сега ми се предоставя нов шанс. Двамата искаме да попътуваме, да се впуснем в приключения.

Ивлин се обърна и тръгна към езерото. Чу как листата хрущят под ботушите му и забърза.

— Връщай се вътре — провикна се тя. — Просто се махни от мен. Напълно си се побъркал.

Той я стисна за лакътя и я обърна към себе си, за да го погледне отново.

Толкова много приличаше на Джералд на тази възраст. Навремето Ивлин си представяше, че Джули ще бъде за Теди същото, което тя беше за Джералд — щеше да подчертае доброто у него, да заглади острите ръбове. Сега обаче разбра, че дори по времето, когато беше млад зевзек, както той се изрази, Джералд беше добър до дъното на душата си. Теди изобщо не приличаше на него.

— Дал си клетва — натякна тя. — „Докато смъртта ни раздели“. Не можеш да я потъпчеш просто така.

— Времената се менят. Клетвите са имали много повече смисъл, когато хората са умирали по на трийсет и пет. — Той се усмихна. — С Джули имахме проблеми още преди Флорида. Ако искаш да знаеш, тя вечно съди всичко и всички.

— Какви проблеми?

— Бях се поувлякъл със залаганията. Не че нямаше да се справя. Тя обаче направи страхотен проблем.

Ивлин си помисли за парите, които беше взел назаем от Джералд непосредствено преди да замине. Беше казал, че му трябват за нов бизнес.

— Искаш да кажеш, че баща ти щеше да те измъкне — озъби се тя. — О, Теди, никога ли няма да пораснеш?

— Вече съм пораснал, мамо.

Знаеше, че това е ужасната истина, но заяви твърдо:

— Няма да получиш развод.

Каза го така, сякаш той още беше на седем и тя му казваше защо не бива да се крадат бонбони от магазина.

— Напротив — отвърна той. — Срещнах се с адвоката си днес сутринта и сме определили дата за изслушване в съда. Всичко е готово.

Ивлин остана без дъх.

— Ясно.

— Съжалявам, че те разочаровах — продължи той.

— Нима?

— Да! Ожених се за Джули, защото тя беше момичето, което ти искаше за мен.

— Я стига.

— Истина е. Да не би да мислиш, че не забелязвах колко много я обичаш? Тя беше като дар божи за теб. Виж, тя е страхотен човек, но между нас не вървеше. Никол е сродната ми душа. Може и да не е чиста и безупречна като Джули, но и аз не съм. Тъкмо това се опитвам да ти кажа.

— Вършиш нещо крайно нередно — рече тя. — Ако продължиш по този път, уверявам те, че няма да имаш никакво спокойствие в живота.

— Извинявай, но това изобщо не е така.

— Джули е съсипана. Не разбираш ли?

— Обичаш я повече, отколкото обичаш мен — отвърна той. — Признай си.

— Добре. Обичам я повече, отколкото обичам теб.

Ивлин съжали в мига, в който думите излязоха от устата й. Не защото не каза истината, а защото я беше казала. Ако трябваше да избере между двамата, щеше да избере Джули. Джули обаче не искаше да бъде избрана, не и от нея, не и след онова, което Теди беше направил.

— Тръгваме си — заяви той и се врътна към къщата.

— Така е най-добре — отвърна тя и не го последва.

Ейва, Мей и Оливия щяха да си направят прически във фризьорски салон, наречен „При Габриела“. Мона и Кейт чакаха реда си на пластмасови столове в средата на стаята. Вече бяха минали два часа, откакто ги гласяха, и маникюрът им беше готов. Мей беше уредила всичко. Когато попита Кейт дали знае някое хубаво салонче наблизо, тя я погледна недоумяващо. Не си беше правила маникюр от бала. Затова Мей провери онлайн и откри този провинциален салон за красота, където гласът на Франк Синатра се носеше от високоговорителите, а жена с бухнала коса и двете й дъщери работеха заедно. Високите им токчета тракаха по жълтия линолеум. Една от дъщерите, Лулу, беше бременна в шести месец. На Кейт й стана неудобно, че е на крака целия следобед заради тях, но Лулу обясни, че се чувствала чудесно.

Кейт наблюдаваше Ейва, потънала в роба, която беше поне седем номера по-голяма, а краката й висяха от стола. Дъщеря й беше в рая, докато Габриела сплиташе косата й на плитка. Единствено Кейт подстригваше косата на Ейва. Първия път се разплака, докато кестенявите кичури падаха по пода.

— Готова ли си за още лак? — попита Габриела.

— Да, благодаря — отвърна Ейва с онова гласче, на което разчиташе, когато трябваше нещо да й се размине.

Кейт затвори очи и се опита да се престори, че това не се случва.

Откакто дойдоха в салона, тема на разговор беше сватбата. Те бяха единствените клиенти.